Колани, тъкани на кори

Те са навярно най-сложната за изработка част от българската носия

Коланите са важна съставна част от българската народна носия. Те са необходими не само за да прикрепят облеклото, да държат стегнато и топло тялото, но служат и за украшение. По нашите земи се намират още от VIII‑IХ век. Тези, които сега могат да се намерят и видят по антикварните магазини и музеите, са от края на ХIX‑ началото на ХХ век.
В България тъканите колани са се правили като дар от момата за младоженеца, кума, девера и сватовете, като в сватбеният ден те се носят през рамо. След това, в празнични дни, се носят от мъже и жени, опасани около талията. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците. Коланите са може би най-сложната за изработка част от българската носия. Те се тъкат с помощта на тънки квадратни дъсчици и дървен нож. Дъсчиците, или както са по-познати у нас‑ „кори”, имат във всеки ъгъл по една дупчица, през която се нанизва нишката на основата. Основата се опъва заедно с дъсчиците между двата края на едно дъгообразно дърво или, по-късно, на специално направен стан. Според ширината на колана, броят на дъсчиците е различен. Нишките на вътъка се провират и преплитат през нишките на основата и се набиват с ножа, който в този случай играе ролята на бърдо. В по-голямата си част вътъкът и нишките са направени от преплетена вълна. Ширината на тъканите колани е между 5 и 10 см., а дължината им е от 2 до 3 метра. Винаги завършват с ресни или пискюли. Самите краища са често пъти много по-красиви от самия колан и са изработени с голямо старание.
Сложността на тъкането се състои в изчислението при преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент, който в повечето случаи е геометричен.
Тъканите на кори колани са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско и Шуменско. По-ярки и светли тонове са използвани в коланите в Софийско, докато в коланите от Северна България преобладават по-тъмни тонове. Макар и всеки регион да се характеризира с определена цветова гама и орнаментика, всеки отделен колан е различен и уникален в зависимост от майсторството и естетиката на неговата създателка. В наше време все още се срещат колани от различни краища на България, но за жалост занаятът вече е загубен.
Колекционери на колани има, но те не са много, затова и цените на този изключително сложен и трудоемък продукт все още са много ниски. На антикварния пазар у нас могат да се намерят колани с цени от 20 до 150 лева, в зависимост от сложността на изработката, редкостта и качеството или степента на съхранение. Цените за момента са ниски, защото малцина знаят колко труд и умения са необходими за изработката на един колан.