Cherga BG

“Когато слушам народна песен – плача” – композиторът Тончо Русев

Най-големият майстор на шлагери в българската музика Тончо Русев е роден в Бургас. Завършва Музикалната академия със специалност тромпет. Писал е песни за много български естрадни изпълнители: Лили Иванова, Веселин Маринов, Васил Найденов и др. През 1962 г. заедно с Морис Аладжем основават оркестър “Балкантон”, където свири до 1972 г. Бил е директор на дирекция “Българска естрада”. От 1996 г. е на свободна практика. Песните му са получавали много награди на фестивали като “Златния Орфей”, “Мелодия на годината”, “Бургас и морето”… Издавани са в редица европейски страни, САЩ и Канада. Хитовете му “Огън от любов”, “Ти сън ли си, или те има”, “Чудо ли е станало”, “Телефонна любов”, “Горчиво вино”, “Панаири”, “Танго със спомена”, “Сбогом, казах”, “Незабрава” са познати и любими на всеки българин. Носител е на  най-високото българско отличие – орден “Стара планина”.

Как сте, има ли тъга, в дните ви?
Тъжно ми е за изминалите години и по-скоро за това, че съм можел да направя много повече неща. Тъжно ми е и за младостта, която си отиде, и за хората, които съм загубил.

Историята познава немалко имена на творци – Чаплин, Пикасо и др., които са работили почти през целия си живот…

Аз съм човек реалист и виждам, че с възрастта и човешките възможности отслабват – физическите и музикалните също. Но все ми се струва, че ми предстои да напиша нещо хубаво. Онзи ден например написах един дует за Петя Буюклиева и Деян Неделчев, казва се “Обич” и е по стихове на Евтим Евтимов. Написах и дует за Мустафа Чаушев и дъщеря му Ажда за юбилейния му концерт. Песента е също по стихове на моя приятел Евтим Евтимов. Започнах да пиша и песен по стихове на Петя Дубарова, в изпълнение на Ваня Костова.

Да ви върна към Бургас и вашите корени. Липсва ли ви този град и бихте ли се върнали там отново?
Живея в София повече от петдесет години, но голяма част от душата ми е в Бургас. Много обичам този град. За мен той е най-хубавият на земята. Но не бих се върнал там, защото в София е работата ми, семейството ми. Ходя в Бургас с голяма любов и голяма носталгия всяко лято.

Написали сте много песни за Веселин Маринов. Той ли е вашият фаворит?

Веско Маринов е лъчезарен изпълнител. Един певец, който има отношение към това, което пее. Човек със здрави корени в българския чернозем. Той е реален, не е маниакално устроен. Аз имам слабост към него. До момента съм му написал около 80 – 85 песни и продължавам да пиша.

Най-известен е творческият ви тандем с примата на българската музика Лили Иванова. В какви отношения сте с нея?
В прекрасни. Имаше период, когато между нас съществуваха някои недоразумения, но сега те са минало. Лили Иванова е най-голямата наша певица. С нея сме направили много песни. Тя е изпълнител от световен ранг. За България Лили е явление, което дълго време ще остане без аналог.

Чувате ли се с нея, обаждате ли се?

Аз й се обаждам за рождения ден вече 30 години. С нея сме обиколили целия свят. Няма да забравя посещението ни в Чили през 1973 г., когато отидохме там с Янчо Таков и Генко Генков (директор на “Златния Орфей”). Тогава беше предреволюционна обстановка. Пяхме пред препълнен стадион с повече от 100 000 души. Това е същият стадион, където по-късно, по време на преврата в Чили, бяха арестувани несъгласните с режима на Пиночет, там е бил затворен певецът Виктор Хара. Отначало не ни приеха добре заради фамилията на Лили. Смятаха, че Иванова е руска фамилия и че тя е рускиня. После стана любимка на публиката. Пяхме “Панаири” и “Ти сън ли си?” по стихове на Павел Матев, а Лили получи наградата на кмета на Сантяго.

Знаем, че Лили Иванова спазва железен режим, не си позволява никакви изкушения и е изключително стриктна към гласа и физиката си. Вие какъв живот водите?

Аз съм анти Лили Иванова. Злоупотребявам с всичко, включително и с алкохол, само дето не пуша. Не спортувам, но всяка сутрин с поета Евтим Евтимов ходим на разходка в Борисовата градина поне два часа.

Виждате ли от новите имена глас, който поне да се доближава до нейния?
Някои от певиците, които се появиха в първия “Мюзик айдъл” , много напомнят младежките години на Лили.  Вече обмислям да напиша песен за някоя от тях. Не знам дали те ще ми се обадят, но аз със сигурност ще ги потърся.

Не ви ли дразни фактът, че младите се опитват да пробиват не само с гласови данни, но и с много външни ефекти, атрактивна визия, агресивно поведение?
Намирам това за нормално. Сега живеем в друго време. Младите носят у себе си усещането за визия и стайлинг. Смятам също, че имат много точен усет как да се разголят, докъде, доколко и защо.

Кабинетът ви е украсен с разкошни платна от Генко Генков. Подарък ли са ви от художника?

Не, тези платна съм ги купувал от него. Генко обичаше много джаза и имитираше добре Луис Армстронг и Ела Фицджералд. Познаваше всичките джазови стандарти, беше осведомен, не любител, който не знае какво пее. Много често можеше да бъде видян по улица “Граф Игнатиев” – брадясал, облечен като клошар и пеещ на английски. Смятаха го за луд, но за мен той е сред най-големите български художници.

Каква е историята с вашата филателна колекция?
Аз съм запален филателист и всяка неделя посещавам клуба на филателистите. Имам две генерални колекции на България и генерална колекция на Франция и бившата ГДР.

Колко години сте били шеф на дирекция “Българска естрада”?

Пет години. Направих много за популяризирането на българската музика. Смея да твърдя, че благодарение на мен в България гостуваха имена като Рей Чарлз, Сара Вон и Тина Търнър.

Къде се намира сега тромпетът ви, вашият първи инструмент? Не го виждаме до пианото?
В спалнята е. Не съм го надувал от 72-ра година и преди две години се опитах да засвиря, а се оказа, че не мога да произведа нито тон. А бях виртуоз тромпетист…!

Спомняте ли си кога сте плакали за последен път?
Аз редовно плача, като слушам народна музика. В това отношение приличам на баща си. “Заблеяло ми агънце” на Йовчо Караиванов, тракийските тъжни песни, песните на Вълкана Стоянова ме карат да плача…

Add comment

− 1 = 2