Като културно наследство България е сред най-богатите в Европа

За да се направи то привлекателно за туристите, е необходим добър диалог и добро сътрудничество между държавата, общините и бизнеса, казва Иво Маринов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Какви са впечатленията ви от вече традиционната борса „Културен туризъм“ във Велико Търново?
-Борсата е много полезна и важна. Не случайно всяка година тя събира много участници не само от България, но и от чужбина. Участват много побратимени с Велико Търново градове, които имат традиции в развитието на културния туризъм. Много добра е и съпътстващата програма. Тази година там се проведе и ежегодната среща с кметовете по въпросите на туризма. В рамките на борсата стана традиционен и фестивалът на филмите, свързани с туризма – това беше четвъртото му издание. Определено борсата има бъдеще. Организацията е добра, добро е и участието. Прави впечатление, че се засилва представянето на традионни занаяти, различни атракции, които общините и етнографските комплекси предлагат.

В тази връзка, какво е мястото на културните забележителности в туристическите програми? Известно ли е колко от туристите идват единствено с цел културен туризъм?
-Мястото им е важно и перспективно. Страната ни е една от най-богатите европейски държави като културно наследство, което трябва да се популяризира.Голяма чяст от тракийските могили все още не са разработени, седем български обекта са в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследтво. Имаме над 160 действащи манастира, а паметниците на културата в страната са над 40 хил. С 600 минерални извори пък се нараждаме на второ място в Европа по богатство на този ресурс. Всичко това ни дава възможност да разнообразим туристическото предлагане. България разполага с огромен потенциал за целогодишен туризъм. Затова, извън традиционния зимен и морски, работим за развитие на СПА и уелнес, културен, еко и селски, религиозен. Има специализирани туроператори, които предлагат само тези форми на туризъм. Но е добре във всички програми, дори и тези за зимна и лятна почивка, да се слага акцент и върху културните забележителности. Разбира се, това трябва да се прави съобразно с профила на туристите. Важно е как се предлага този вид туризъм, за да заинтригува. Все още няма статистика колко хора идват в България само на културен туризъм. Но поне около 30 процента от туристите у нас посещават и културни обекти. Естествено има и хора, които идват само с тази цел, това са предимно французи, испанци. Надяваме се броят им да расте.

Страната ни е богата на забележителности, но не всички са в добро състояние или инфраструктурата е лоша. Какво се прави в тази посока?
-Работим усилено в тази посока от около 2 години. Отпускат се средства на общините по линия на оперативна програма „Регионално развитие“ и „Развитие на селските райони“ но този процес зависи от тяхната инициативност и качеството на представените проекти за съхранение на забележителностите, подобряване на инфраструктурата, развитие на различни атракции. Интересът от общините е голям, но от години един от основните проблеми е собствеността на обектите, която трябва да е общинска, за да кандидатстват за финансиране. Имаше дори емблематични за страната ни обекти, които нямаха документ за собственост. От около година и половина се работи в тази посока и вече значителен брой обекти са с необходимите документи. Някои от държавните обекти станаха общински, процесът продължава. Освен това, за да се облекчат общините в кандидатстването им за средства по програмата „Регионално развитие“ се намали необходимото съфинансиране от тяхна страна от 15 на 5 процента. Общините могат да търсят средства за подобряване състоянието на обектите по различи програми. Има източници, важното е да се подготвят качествени проекти. Много зависи от активността на общините.

Какви проблеми бяха обсъдени на годишната среща на кметовете във Велико Търново?
-Обсъжда се проектозакона за туризма. За първи път се дискутира много върху проблема за Туристическия данък и използването на част от него за национална реклама. Говори се и за възможностите, които предоставят оперативните програми, за финансиране със средства на ЕС на различни дейности, нови атракции, за да се разшири туристическия продукт и да се привлекат повече туристи.

Кои общини развиват най-успешно културен туризъм?
-Мога да посоча не само общини, но и сдружения. Понякога общините нямат необходимите средства и ескпертен потенциал, но в тези случаи могат да подпомагат или поне да не пречат на работата на различни сдружения. Един от добрите примери в това отношение е работата на Фондация „Созопол“ и община Созопол. Община Несебър също, там ще се развива поклоннически туризъм. Велико Търново е чудесен пример. Министерството подпомага общините в популяризирането на различните фестивали, събори, културни събития, който се случват при тях. Например, по проекта ни за насърчаване на вътрешния туризъм, в рамките на оперативна програма за регионално развитие, направихме събитиен календар – да се видят по месеци и дати събитията в страната. Разбира се, затова ни беше нужно и съдействието на общините, които проявиха различна активност в това отношение. Наличието на подобен календар е много важно за популяризирането на културните събития и у нас, и по света. Засега подобна информация епизодично достига до чужбина. За рекламата обаче не може да се грижи само държавата. Нейната роля е да промоцира страната като дестинация, но общините и бизнесът трябва да рекламират конкретния район и места за престой. Важно е също и състоянието на обектите, как са експонирани, имат ли надписи на други езици – неща, които са в правомощията и компетенцията на общините.

По какви проекти за насърчаване на културния туризъм работи МИЕТ сега?
-Работим по много различни проекти. В рамките на кампанията ни за насърчаване на вътрешния туризъм избрахме 50 неизвестни и малко познати обекта, които сега ще популяризираме. Като първа стъпка правим каталог, в който да ги представим. Разписваме проекта, с който да кандидатстваме за EDEN – Най-добри европейски дестинации. С Българския туристически съюз обсъждаме програма за сътрудничество за следващите 2 години. Имаме идея да определим 100 природни обекта на България, подобно на 100-те национални обекта. Работим с Румъния по Дунавската стратегия. Също така подготвяме мултимедиен каталог с 400 обекта на 9 езика, нещо, което не е правено досега.

Разкажете ни за националната кампания „Чудесата на България 2011“.
-Това е кампания по инициатива на в. „Стандарт“, в която министерството участва. Включихме се при изработката на критериите за избор на културно-историческите обекти – разпознаваемост, уникалност и т.н. Чудесата бяха избрани чрез електронно гласуване. Освен това ги представихме в рамките на борсата „Културен туризъм“, както и на най-голямата туристическа борса – ITB в Берлин.