Cherga BG

Какво не знаете за Перперикон

OLYMPUS DIGITAL CAMERAБогата на легенди и предания е Южна България, където се намират Родопите – родината на митичния певец Орфей. Едва ли има друго място на Балканите с толкова много мегалитни тракийски паметници, както тук. Недалеч от Кърджали, край Горна Крепост, се издига планината Перперикон, на чийто връх българските археолози смятат, че в древността е съществувало тракийско светилище на бог Дионисий. Славата му била равна на тази на Делфийския оракул, което се споменава в текстове на Херодот и Светоний. Свещеният град на траките Перперикон е наречен на името на тракийския бог на камъка – Пер.

Според хипотезите на специалисти Перперикон е бил столица на легендарния тракийски цар Рез. Величествените останки са първото доказателство за това. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от Кърджали. От София до обекта може да се стигне по добре поддържаните пътища София-Асеновград-Кърджали или София-Хасково-Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Речната долина създава великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон.
Засега е проучена само част от тази древна мегаструктура с площ около 20 хиляди квадратни метра. Археолозите предполагат, че преди хиляди години гористата днес планина е била гола, а каменният и облик, отразяващ слънцето, е привличал местните хора, почитащи в еднаква степен слънцето и скалите. Рамо на престолен кръст е една от най-новите находки от Перперикон. Той е изработен от бронз и е посребрен.
Перперикон е столицата на изчезнала цивилизация, условно наричана от археолозите “Скалните хора”. Един от нейните символи е петолъчката.
Свидетелство за това е откритият фрагмент от глинен съд с изобразена петолъчка, от която струят слънчеви лъчи.
Епохата на Римската империя е оказала огромно влияние върху комплекса. Разкопките и изследванията показват, че там се е издигал огромен дворец върху самите скали. Хълмът е бил ограден от внушителна по своите размери крепост, със стени, дебели 2,8 метра. Вътре са разположени жилищни сгради и храмове. В днешно време повечето от тях са все още под земята , но са открити улици, издълбани в скалата, които са доказателство за добре развита инфраструктура. Този впечатляващ мегалитен паметник е бил жертва на различни набези през вековете – сриван до основи и възстановяван .Perperikon_009
На Перперикон е открита и най-старата църква в Родопите Доказано е, че това е епископска катедрала. Храмът е строен през 393 – 398 г. и е едно от най-ранните християнски средища в Европа. Сред най-интересните свидетелства за духовната култура на траките е и скалната гробница край с. Татул, до Кърджали. Това странно погребално съоръжение има форма на пресечена пирамида с издълбани в нея гробове. В легендата за Орфей се споменава, че урната с праха на царя – жрец, певец и проницател, е била поставена на висока колона, огряна от слънцето и достъпна за поклонение от всички страни.
Мястото изобилства от археологически находки – части от мечове, боздугани, ножове и топчета за прашки, занаятчийски предмети.
През отминаващото лято при разкопки на тракийското светилище, в пласт от къснобронзовата епоха /15-11 в. пр. н. е./, археолозите откриха тънка кръгла златна пластина с диаметър 4 сантиметра и чистота на златото 22-23 карата. Според специалистите тя е част от апликирана каменна маска. “Татул” е името на изключително богатото светилище, каквото досега не е откривано в България. Предполага се, че цялостното проучване на скалния връх ще предизвика сензация в цяла Европа с уникалността на находките. Още с първите разкопки са разкрити 23 култови огнища, като в едно от тях е намерен отлично запазен бронзов скалпел. Има още керамични късове от култов жезъл с изображение на Слънцето, части от бронзови обеци, жертвени чаши и др.
Татул, освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества, е било и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето – в деня на зимното слънцестоене. Поради тази причина паметникът се нарича още българският “Стоунхендж”. В началото на юли там беше открита и уникална бронзова фигура на Орфей от I-II век след Христа, а последните проучвания на проф. Николай Овчаров и екипа му показват, че през Средновековието мястото е било и имение на известния византийски пълководец Георги Палеолог. Учените са категорични още, че митичният Орфей е погребан там. Без съмнение, това е светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар. Става дума за рядък обичай, описан в античните извори, при който тракийският цар се погребва не под могилен насип, а на върха на планината – в пещера или колона, на място, от което и след смъртта си остава посредник между боговете и хората. Разгадаването на тайните, които крият древните светилища в Родопите, ще допълни историческите факти за миналото на българите. Ще потвърди за пореден път, че България е страна с хилядолетна история, средище на различните култури през вековете.

Add comment

− 6 = 2