Cherga BG

“Итересът към България се възражда” според Райна Манджукова

New Image“Не е нужно да сме измислили топлата вода, за да се гордеем, че сме българи”, казва Райна Манджукова, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Визитка: Райна Манджукова е родена през 1970 г. в българското бесарабско село Кайраклия в пределите на днешна Украйна. Пристига в България през 1989 г. с експериментална група за изучаване на български език от Държавния педагогически институт в град Измаил. Завършва СУ „Св. Климент Охридски”, специалност български език и литература. От 15 години работи в ДАБЧ и става неин председател на 12 август 2009 г. Райна Манджукова е автор на многобройни публикации, свързани с българите извън родината и е била водещ на телевизионно предаване на същата тема – „Облаче ле бяло”. Редактор е на електронното издание „BG по света”. Съосновател на Асоциация „Световна България” и на Асоциация на българските училища в чужбина.

Каква е основната дейност на Агенцията в момента?
Агенцията е орган на изпълнителната власт. Създадена е, за да координира политиката на България по отношение на българите в чужбина. А тази политика се състои в изграждането на разбиране за общност между българите извън страната и тези, които са тук. Изграждане на разбирането, че сме еднакви, независимо колко отдавна и по какви причини някои наши сънародници живеят извън България. Всеки, който осъзнава себе си като българин, има правото да бъде припознат като един от нас. Всичко, което се прави, е насочено към това. Дейността на ДАБЧ е всекидневното поддържане, изграждане, обновяване на взаимоотношенията с българите извън страната.

Как поддържате тези контакти?                      New Image5
Чрез организациите. Агенцията има база данни, която съдържа около 800 организации на българите по света, с които основно общуваме. Агенцията единствена има реална представа колко различни са структурите на българите в чужбина. Когато се създаде ДАБЧ през 1993 г. се налагаше да събираме информацията зрънце по зрънце. Имаше недоверие от страна на българите навън към България като държава, базирано на различни идеологически наслоявания. Основната причина те да живеят извън страната е разочарованието, недоволството – дали от политиката, от икономиката или от невъзможността да се изявяваш като човек или да се реализираш като професионалист. Затова се налагаше наново да градим доверие.

По какво се различават българските организации по света?
С течение на времето организациите се променяха. В началото на 90-те поддържахме контакти предимно с културно-просветни дружества. Задачата им, която те сами си бяха поставили, беше сънародниците ни да се събират и да контактуват помежду си, да пазят българското. По-късно у тях се роди желанието да се представи България и на хората около тях. Тогава се създадоха смесени дружества – на българи и приятели на България. После, с появата на нови вълни емиграция, започнаха да се създават и други организации. Имам предвид български училища, български медии. Всички те имат своя специфика по отношение на контактите – на едни им трябват връзки с колеги журналисти в България, на училищата – подкрепа за извършване на дейността им. Върху това се гради и нашата работа. Тя е насочена най-вече към най-малките образованието им.

Колко са българските училища по света и колко деца ги посещават?
Българските училища в чужбина са над 130. В най-големите от тях ходят към 200 деца. Има и по-малки – с по 10-15 деца, като в Китай например. Причината е, че там българите не са много, а и разстоянията са доста големи и е трудно за учители, родители и ученици. Преподавателите работят предимно на доброволни начала. Миналата година стартира национална програма на Министерство на образованието „Роден език и култура зад граница”, за която ДАБЧ положи сериозни усилия. По нея са предвидени средства и за възнаграждения на преподавателите в тези училища, но повечето от тях продължават да работят на доброволни начала.

Връщат ли се младите хора в България?
Работата ни с младите хора е в две направления: българите, които учат в чужбина и младежите от по-стари български общности по света, които учат в България. Основната ни идея за втората група е те да получат не само образование у нас, но и възпитание, да бъдат приобщени към България. А дали ще останат тук или не е въпрос на техен избор. За нас е важно те да бъдат посланици на България, където и да са. Освен това подпомагаме организационно различни инициативи на българските студенти по света, за да поддържаме връзката им с България. Друго сериозно начинание от миналата година беше „Кариера в България, защо не?”. Това е форум, в който завършили в чужбина търсят възможност да се върнат. Много български фирми, които търсят такива хора, се отзовават със свои предложения. Това начинание е повод за размисъл, тъй като сред нашата общественост предимно се говори , че младите хора не искат да се върнат в България.

Говори се също, че българите по света не са единни. Вярно ли е това?
Какво значи да са единни? И ние тук не сме като едно задружно семейство, в което всички се обичат. Имаме предпочитани кръгове, с които общуваме, а с други не намираме допирни точки. Тяхно право е да изберат в коя организация да членуват. И тук има хора, които не ги интересува България, историята й и т.н. Ние работим с тези, които искат да бъдат българи. Освен това носталгията съществува и рано или късно се събужда – коренът си е корен. Има хора, които години наред не търсят връзка с България, но понякога едно камъче обръща нещата. Тези хора обикновено са по-искрени и полезни от други, които развяват байрака на национализма.

New Image3Колко българи живеят извън страната? Колко от тях знаят български?
Около 3 млн. и половина, според статистически данни и по оценка на българските общности. Повечето знаят български, дори това да е диалект от определена област, примесен с лексика от съответната държава. Това се случва в общности, формирани преди 100-120 години. Има и наследници на емигранти от 30-те години в Аржентина и Бразилия, които не знаят родния език, но сега интересът им към България се възражда. Има примери с хора на преклонна възраст, които подават документи за българско гражданство. Те знаят, че няма да се върнат в родината си, но искат да си отидат от този свят с български паспорт. Насърчават децата и внуците си да учат български. Сега светът е отворен. Ако отидете да работите във Франция, емигрант ли сте? Може да поживеете там известно време и да се върнете.

С какво са известни българите по света?
Във всяка една общност има хора, които са част от лицето на България навън и ние им помагаме с каквото можем. Хора, чрез които другите възприемат България в позитивен план. Не е нужно да са направили някакви големи открития, достатъчно е да са добри хора, с позитивно отношение към другите. Например, в Бесарабия българин е синоним на трудолюбие – „Залудо работи, залудо не стой”. Това отношение се е наслоило с времето, превърнало се е в аксиома. Във Виена има и българи с лоша слава – джебчии, но там е събран и артистичният елит – дизайнери, художници. Като всяка нация, имаме своите добри и лоши страни. Вредно е да изтъкваме само едните или другите, това е признак за комплекси. Не е нужно да сме измислили топлата вода, за да се гордеем, че сме българи.

Add comment

− 2 = 3