Cherga BG

Хубавата Eлена – изкушението на красотата

Малкото планинско градче, облечено в национална носия, е скрило в полите и пафтите си стари църкви, дървени къщи и каменни улици, по които все още броди духът на възрожденска България – дух на родолюбие и свободомислие. През ХХІ в. то израсна отново, за да се оформи като притегателен туристически център. Община Елена заложи на туризма и тази година се включи в туристически регион Балкания, продължи изграждането на нови хотелски комплекси, положи началото на обновяването на стари постройки, превръщайки ги в къщи за гости, на разработването на екопътеки и нови атракции, с които да привлече и изненада своите гости. Тук, сред изумруденозелената природа, ще можете да спите в къща на 200 години, да ви нагостят с гозби, приготвени с мащерка и розмарин, да опитате еленски бут и сливова ракия и да погледате сателитна телевизия, преди да си легнете в меките легла с пухени завивки – т.е. туристите в старите къщи не са лишени и от възможностите, които предоставя ХХІ в.
Елена е хубава, но безспорно името й няма нищо общо с хубавата Елена от древността. Легендите за произхода на названието й се предат назад във времето и са толкова многобройни, че никой не знае истината. Но най-разпространената история е тази за двама млади влюбени – Елена и Самуил, които вървели през Балкана, щастливо хванати за ръце след сватбата. В девствените лесове те били нападнати от разбойници. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита. Самуил също бил посечен. От скръб по своите рожби родителите се заселили тук и основали село, което нарекли Елена.
Тази трагична история прелива в героичната история на малкото планинско градче. От запазените 147 паметника на културата може да научите много за личности и дела, допринесли за историята на региона и на страната. Тук ще видите родната къща на Иларион Макариополски, часовниковата кула, отброяваща времето от 1812 г., църквите “Св. Никола” и “Успение на Пресвета Богородица” с камбанарията, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща, превърната днес в Палеонтологически музей, а експонатите й (охлювни и рибни вкаменелости) връщат посетителите милиони години назад, когато Елена е била дъно на море. Като град на духа, Елена се гордее и с етнографска сбирка с над 6000 предмета, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги.
Архитектурно-историческият комплекс е изключително приятно място, където могат да се видят наведнъж почти всички забележителности на Елена. По време на Възраждането градът е имала три църкви, което е било немислимо за друго българско селище. Затова е бил наречен “Българският Витлеем”.
„Св. Никола” е вкопана в земята църква, построена още през ХVІ в., запазила в обятията си в недрата на земята прелестен иконостас и великолепни стенописи. Влизайки вътре, попадате в приказен калейдоскоп от образи на светци и сцени от Библията. Няма място от вътрешността, до което да не са се докоснали ръцете на зографите Давид и Яков. Тук се намират образите на светците Методий Моравски, Георги Софийски Нови и образът на св. Климент Охридски – един от най-редките в България и Македония. Построена е тайно, без разрешение на турските власти, според преданието – за 40 денонощия. Ювелирната дърворезба на иконостаса пълни очите и впечатлението, което оставя, може да се опише само с една дума – божествено! “Св. Никола” представлява хранилище на българщината, а посещението на “Успение на Пресвета Богородица”, голямата църква до “Св. Никола”, вече ще ви направи впечатление единствено с размерите си.
Ако обичате икони, приземният етаж на къщата на Иларион Макариополски е истинска съкровищница със своята сбирка. Изкачваме се нагоре по скърцащите дървени стъпала, за да видим къде са се родили не само известният борец за църковна независимост, но и брат му – Никола Михайловски, виден книжовен и просветен възрожденски деец, както и синът му – поетът сатирик Стоян Михайловски. Къщата поразява с големината си – много приемни, гостни, всекидневни, спални, детски, работни кабинети… Стари дървета са заслонили многовековната къща. Трикраките столчета, масите и кафеничетата на нея ни напомнят, че трябва да научим нещо и за кухнята на балканското градче.
Еленският бут е рубинът на областта, незаменим деликатес за всеки, дошъл тук. Незаменим, защото не се произвежда никъде другаде, тъй като поради уникалния климат само тук свинското месо изсъхва постепенно, без да се развали. Чашата отлежала еленска сливова ракия е задължителна. А с нея идва и настроението. Защото Елена “няма” какво друго да ви предложи, освен настроение – настроение за туризъм и положителни емоции, скрити сред история в зеления Балкан.

Add comment