Кои са най-любимите ястия от българската трапеза?

„На хубава софра и на добра жена трудно се отказва“
Народна мъдрост

Безброй са вкусните изкушения, сътворени от богатата фантазия, сръчните ръце и широкото сърце на българина. Изключителното разнообразие има своите корени още от създаването на българската държава, когато при сливането на самобитните кулинарни традиции на траките, славяните и прабългарите са се раждали нови и нови рецепти. Гърците, римляните, арабите и много други племена и народи, заселвани по нашите земи, също са повлияли върху тях. В продължение на векове, традициите в овкусяването, техниките за приготвяне на храната, са създали уникална национална кухня със собствен облик. Етническата разнородност, плодородните почви, природните дадености и климатични особености на отделните географски райони, са причина за невероятното богатство от вкусове и рецепти. Където и да отиде човек по страната, все ще го нагостят. Българите се славят със своето гостоприемство. Чувството, с което се приготвя храната е много важно. Японски учени още преди десетилетия доказаха чрез едно широко изследване, че по вкуса на ястията може да се определи настроението на готвача. Български екип патентова и метод, чрез който резултатът от изследването може да бъде обяснен научно. Когато сме желани и посрещани с радост, не поглъщаме просто храна, а приемаме любовта на домакините, които са приготвили трапезата за нас. Затова народът ни е казал: “На гости е винаги по-сладко“.

Невъзможно е дори само да изборим храните на България. Гостите ни остават очаровани от Добруджанските пити и краваи, Тракийските гозби, Родопските специалитети, Крайдунавските рибни ястия, Шопската салата, таратора, шкембе чорбата, чеверметата, лютеницата, и какво ли още не… Хиляди са оригиналните неща, типични за отделните краища. Затова кратичко ще загатнем за някои автентични гастрономически съкровища.

Прочуто е българското кисело мляко! То се приготвя от прясно мляко – овче, краве, биволско, козе или смесено чрез млечнокисела ферментация, както и в други страни. Магията на нашенското е в закваската, която предизвиква процеса. Тя съдържа специфична микрофлора, която е комбинация на щамове Lactobacterium bulgaricum (LB) и Streptococcus thermophilus, установени и изследвани от българския микробиолог и лекар Стамен Григоров. Млечно-киселите бактерии правят продукта не само вкусен, но и изключително полезен. Можем да узнаем защо киселото мляко е българското име на дълголетието, ако посетим и Музея на киселото мляко в с. Студен извор, Община Трън.

Тази година, на форума „Тера Мадре Балкани 2016“, който се проведе в Тирана (Албания), страната ни показа за пръв път на изложение в чужбина, навпавок. Това е сурово-сушен колбас, чието име идва от диалектната дума „нафпва“, обозначаваща натъпкването на най-хубавото накълцано свинско месо в животински мехури. Приготвянето му е сложно, изисква търпение. След като изсъхне, нафпавокът се съхранява в сандъци, пълни с дървена пепел. Прави се от векове в Разложката долина. Тя е единственото място, където колбасът може да узрее за най-малко 4 месеца и да добие неповторимия си вкус и аромат. Възхитени от него, Италианските дегустатори възкликнаха “Та това е българското прошуто!“.

Уникалното зелено сирене от Черни Вит е сред трите сирена в Европа, които развиват плесен по естествен път и единственото по рода си на Балканите. За него местните казват, че е „Силно като духа на балканджията и своенравно като красива мома“. Благородната, зеленикава плесен е наистина своенравна: показва се само в района на българското село Черни Вит. Появата й зависи от
белтъчния състав на млякото, добито от породите Тетевенска или Каракачанска овца. Претенциозна е към съда, в който престоява сиренето, чувствителна е към влагата и капризна към температурата. Узрява продължително, но толкова обогатява аромата и променя вкуса на сиренето, че откакто през 2007 година италианските специалисти от международната организация „Slow Food” го вкусиха, редовно е на Световното изложение на сирена в гр. Бра, Италия. Предизвика силен интерес по време на специално организирана дегустация в Европейския парламент в Брюксел и впечатли делегати от 12 държави на форума „Тера Мадре Балкани 2016“.

Оригиналното ни кулинарно наследство е част от националната идентичност. То е повод за радост, гордост и надеждна основа за бизнес. Всеки човек, обикалял по страната ни и вкусил от изобилието на българската трапеза, ще повярва в огромния потенциал на България за развитие на кулинарен туризъм.

Д-р инж. Гинка Стоева