Храм-паметник “Свети Александър Невски” – известен и непознат

Със сигурност един от най-впечатляващите и любими символи на столицата е храм-паметник “Св. Александър Невски”. Едва ли има българин, а и чужденец, който наблюдавайки София от “птичи поглед”, да не фокусира като начало именно внушителните “златни кубета”, станали неизменна част / А защо не и своеобразен ориентир!/ от облика на града.

Пълното име на храма е Патриаршеска катедрала ставропигиален храм-паметник “Свети Александър Невски”. Носи името на великия руски национален герой и светец Александър Невски, вдъхновител на руското войнство по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година.

В дълъг и интересен разговор с “живата история” на храма ставрофорен иконом Станой Андонов научавам интересни подробности от историята на храма. Но преди това – няколко думи и за самия Станой Андонов. Той служи в храма от 38 години и е единственият ръкоположен тук низш чин за дякон, още през 1969г. от покойния български патриарх Кирил. Три години е дякон, а от 1972 г. досега е свещеник. През 1997 г. е изпратен в Претория – Южна Африка, където е мисионер сред българската диаспора.
Да се върнем отново към храма…

Основният му камък е положен по времето на княз Александър Батенберг на 19 февруари 1882 година. Строежът започва през 1904 г. под ръководството на главния архитект проф. Александър Померанцев и завършва осем години по-късно. Цели 12 години, по време на войните, храмът стои заключен. Отваря врати едва на 12 септември 1924 г. по времето на Цар Борис III, когато се освещават трите му престола.

Архитектура
Храм – паметникът “Св. Александър Невски” представлява внушителна петкорабна базилика от кръстополен тип с основни византийски стилови елементи, повлияни в някои части и от източни образци. Застроен е върху обща площ от 3170 кв.м, а общата му кубатура е 86 000 куб. метра. Височината му е 50,52 м, а централният купол – 46 метра. От западната страна на главния сводест вход се издига камбанарията, до която се стига по спираловидна стълба с 215 стъпала.
Камбаните – 12 на брой, тежат общо 22 т и са изработени от олово, сребро и мед в московската фирма “Абросимов”. Любопитно е, че при хубаво и тихо време звънът на най-голямата камбана се чува на разстояние 30 километра. Повече от 20 години камбаната се бие от Мария Зъбова. Централният купол, както и този на камбанарията, са позлатени. Позлатата е подновена през 2003 г. със средства на Министерство на културата.

Художествената украса
Във вътрешната си част катедралата впечатлява със своите размери, хармония на архитектурните линии, простор и богата художествена украса. Вътрешността образува три кораба и две галерии, от които централният кораб е значително по-голям от страничните. В художествената украса – стенописи и икони, са взели участие 36 видни руски и български художници, както и известният чешки художник проф. Иван Мърквичка.

Иконостасите, архиерейският и царският трон, амвонът и цялата настилка по пода са изработени от оникс и мрамор във византийски стил и старобългарски мотиви. Образните мозаични изображения са по проект на проф. Антон Митов, а самите те са изработени в Италия от фирма “Паоло Трискорня ди Фредо” – Карара.

Осветителните тела
В храма – полилеи, кандила и свещници са изработени от медна сплав с двойна галваническа позлата. Централният полилей е трикоронен, окачен е на 47 м височина и тежи 2 тона – със 136 електрически свещи.

Криптата
Разположена е в подземния етаж и в момента е филиал на Националната художествена галерия за старо българско изкуство. Заема изцяло пространството под храмовата вътрешност, а височината й е 3,75 метра. Тук се намира и “основният камък” на храма, означен като голям правоъгълник, покрит с пирамидален покрив.

Храм – паметник “Св. Александър Невски” е най-голямата източно-православна катедрала на Балканския полуостров. През 1956 г. той е обявен за ”архитектурен паметник на културата с национално значение”. Със своите изключителни творби на руските и български майстори-зографи /повече от 400 на брой/ тя е безценно хранилище на християнската религия и изкуство от миналото, както и за бъдещите поколения.