Cherga BG

Френският посланик Н.ПР. Етиен Дьо Понсен: “Трябва да се научиш да разбираш другите, за да си добър дипломат”

2008.09.05 - 0001Н.Пр. г-н Етиен дьо Понсен е роден на 6 март 1964 г. Завършил е история в Сорбоната, както и Института по политически науки в Париж. Работил е в Министерството на външните работи в Париж. От 1999 до 2002 г. е първи съветник в Посолството на Франция във Варшава. Бил е член на Секретариата на Европейския конвент (единственият французин), директор в кабинета на делегирания министър по европейските въпроси, говорител и съветник по печата в Постоянното представителство на Франция към Европейския съюз и др.
Има няколко публикувани книги, последната от които – “Лисабонският договор в двадесет и седем ключови думи”, е преведена и на български език. Женен е, има три деца.

Господин посланик, малко повече от година сте на дипломатически пост в България. С кои резултати от Вашата работа бихте се похвалили за изминалия период?
Имах шанса да пристигна в България в един много силен момент от развитието на българо-френските отношения. Една от първите ми мисии, свързани с вашата страна, бе посрещането на освободените българските медици от Либия, което дори в личен план бе за мен силно и емоционално преживяване. Момент, който няма да забравя, докато съм жив! След това българо-френските отношения започнаха да се развиват много интензивно. Президентът Саркози посети България, като се има предвид, че френски държавен глава не е идвал в България от 13 години. В началото на юли пък премиерът Станишев посети Париж, където бе подписан договор за стратегическо партньорство между двете държави. За да обобщя, бих казал, че аз съм един щастлив посланик.

Франция е поредната държава, председателстваща ЕС. Като неин посланик в България, кои са приоритетите Ви в това отношение?
Четири са основните приоритети: енергия и климат, европейска отбрана, миграция и селскостопанска политика . Работим главно в тези направления и имаме пълната подкрепа на българското правителство. България е една от последните страни, които се присъединиха към ЕС, познава много добре Черноморския регион и ние се съобразяваме с мнението на българските си колеги.

Кои са предишните Ви дипломатически мисии, кои са плюсовете и минусите на дипломатическата кариера?
Познавам много добре Европа, мога да кажа, че съм специалист по този континент. Работил съм в Брюксел, в частност в екипа на Жискар д’Естен, който работеше по Конституционния договор за Европа. На тази тема съм написал няколко книги, една от които е преведена и на български език. Що се отнася до предимствата на дипломатическата професия, може би едно от тях е това, че често сменяме обстановката и винаги има нови неща, които опознаваме. Нашата професия е обърната към другите и трябва да се научиш да ги разбираш, за да си добър дипломат. Недостатъците на работата ни не са толкова много. Неудобствата са свързани обикновено с постоянните премествания по отношение на жилище, регистрацията на автомобилите и други подобни. Губил съм буквално часове за най-обикновена регистрация на поредния автомобил, който ще карам на съответното ново място.

Разкажете нещо характерно за своята страна, за Париж.2008.08.14 - 0003
Не е лесно да говориш за собствената си държава. Франция е страна на парадоксите, както и една много модерна страна. Тя има добър капацитет за развитие на технологиите – совалката “Ариана”, високоскоростния влак TGV и др. От друга страна, има богато културно-историческо наследство. Тя е своеобразен микс от модерно и традиции, с което не всяка държава може да се похвали. А колкото до Париж – аз съм парижанин, там е преминало моето детство и това е моят град! Париж е световна столица. На всеки, на когото му предстои да го посети, препоръчвам да се възползва от т.нар. система велиб, която позволява наемане на колело за придвижване из града на символична цена. Освен всички познати и впечатляващи забележителности на Париж бих препоръчал да се посетят и два много интересни музея, които преди са били частни къщи – “Жак Мар Андре” и “Каманду”. Последната е принадлежала на банкер, който губи единствения си син по време на Първата световна война. Собственикът дарява къщата си, заедно с цялата колекция от ценни картини, мебели и др. И до днес сградата, която е от началото на ХХ в., и всичко в нея са запазени в автентичния си вид. Музеят “Жак Мар Андре” също е частен и датира от ХIХ в. В него през 2006 г. бе експонирана българската изложба на тракийското изкуство, която бе посрещната с голям интерес.

За една година успяхте ли да опознаете България?
В известна степен вече познавам страната. В това отношение много важно е да се излезе извън София. Вече съм бил в Бургас, Варна, Стара Загора, Плевен, Шумен, Русе, Козлодуй. Със семейството ми сме били в Банско, на черноморския бряг. Предпочитаният от мен град обаче е Пловдив. Особено впечатляващ е той с “пластовете” история, които са се трупали там в продължение на хиляди години – от тук са минали траките, римляните, Българското възраждане… Пловдив за мен е вълшебно място!

2008.08.15 - 0143

Намирате ли прилика между българите и французите?
Като се има предвид, че живеем, общо взето, в средиземноморския регион, смятам, че имаме и общи точки на пресичане, които се забелязват. И двете страни са с добри традиции във винопроизводството. А в рамките на шегата, характерни черти и за българи, и за французи според мен са липсата на организация и умението да се справяме във всяка ситуация на всяка цена.

Как си представяте работата си и развитието на българо-френските отношения през следващите три години от своя мандат?
Надявам се, след подписания договор за стратегическо партньорство, френските инвеститори да дойдат в България и да се възползват от силния икономически растеж в страната. Вярвам, че страната ще отбележи напредък и в борбата с корупцията и с организираната престъпност, които за съжаление са факт.
България има много силни позиции в момента и трябва да се възползва от това. Сериозната финансова помощ от около 10 млрд. евро, която ще получи за няколко години от ЕС, ще помогне много за решаване на проблемите. Вярвам, че през следващите две години това осезаемо ще се почувства.
Що се отнася до мен и до моята работа в България, засега оставам тук, продължавам да уча български език и да работя за напредъка и развитието на нашите два народа.

Add comment