Cherga BG

За коледния дух и традициите в трансграничния Дунавски регион

             

ФОНДАЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

REGIONAL DEVELOPMENT FOUNDATION

гр. Видин 3700, ул. Христо Ботев № 93, тел. 0889 451 247, email: rdfoundation@gmail.com; website: www.frrbg.org

За коледния дух и традициите в трансграничния Дунавски регион

Как посрещаме Коледа на българския и румънския бряг?

Коледа е може би най – обичайният и почитан празник, който се отбелязва във всички християнски семейства. В този ден от годината оживяват различни ритуали и вярвания, идващи от дълбока древност, които пазим и до днес. Каква е магията на празника и каква е скритата символика на следваните обичаи, можем да усетим и да съпреживеем заедно с местните жители, обитаващи селищата от двата бряга на Дунава.

Както в България, така и в Румъния, празникът започва още на Бъдни вечер с песните на коледарите, изпълнени с пожелания за здраве и берекет. Те са чакани гости във всяка къща, където домакините ги посрещат с гевреци, ябълки и орехи. В северната част на Олтения коледарите обикалят сутрин и докато стопаните ги чакат на портите, ги поздравяват: “Давате ли ни или не давате!”.

В района на Северозапада, за трапезата в Рождественската нощ, се приготвят питка – за богатство, мед – за сладост, вино – за сила, чесън против уроки, пълнени чушки, сърми, запечен боб, тиква и запалена свещ – символ на светлината от раждането на Христос.

За Бъдни вечер, българските стопани отсичат голям ствол от дъбово, крушево или брястово дърво, което се поставя в огнището в нощта срещу Коледа и се нарича бъдник. То трябва да е голямо и дебело, тъй като се вярва, че светлината и топлината на бъдника са носители на Божията любов. След Бъдни вечер продължават обичаите, свързани с дървото – бъдник. На Коледа части от него се носят в кошарата, на нивата, в пчелина – за берекет.

Много прилики откриваме в българските и румънските традиции, свято тачени от семействата, от двете страни на Дунава. На Бъдни вечер българската трапезата трябва да бъде постна. Голяма част от населението спазват строги християнски пости. Приготвят се нечетен брой ястия. Традицията повелява най – възрастният в семейството да прочете молитва, да прекади къщата и да разчупи обредния хляб. Всеки от семейството трябва да опита от ястията на масата, за да му върви през годината. Обща е обредната практика, според която приготвената трапеза на Бъдни вечер да не се прибира до заранта, оставяйки огънят в огнището да гори.

В България на Бъдни вечер, в четирите ъгъла на стаята, се поставя орех, за да могат да се „осветят“ краищата й, а в Румъния против уроки се слага чесън или маково семе в четирите ъгъла на масата.

На Бъдни вечер, домакинствата в нашата северна съседка събират всичко, което са дали назаем в селото, за да ги заварят празниците с цялото имане вкъщи. Жените поставят във водата, в която се мият, орех, за да бъдат здрави като орехи, и паричка, за да бъдат богати. Носело нещастие, ако на празника не си с обувки. Стопаните докосват с ръце всички инструменти в двора, за да ги използват със здраве и работата да им спори. Друг много интересен ритуал, свързан с Коледа е, че в менчето, от което домакинът пие вода, се слага конска подкова, а след това водата се дава на добитъка, за да бъде силен като желязо. Кокошките се захранват от сито или цедка, за да снасят много яйца. Докато продължават коледните празници, вилата за сено се скрива, защото се смята, че този, който я види, може да бъде ухапан от дълга и дебела като вила змия. Овчарите поставят завито парче сол под прага на къщата до Гергьовден, когато го изваждат, смилат го и го разбъркват с трици, които дават на овцете за здраве и умножаване на стадото. На този ден хлябът седи под масата за късмет, а под покривката се поставя слама или жито за изобилие. Комините се разклащат и саждите се поставят в корените на лозите и дърветата за богат урожай.

Както в България, така и в съседна Румъния, обща ритуална традиция за Коледа е коленето на свинята. Така от рано в къщата се събират роднини и съседи – мъже, които да помагат на стопанина.

В някои села от района на Северозапада се спазва обичая в ранни зори стопанинът да излезе на двора и ритуално да замахне със секирата към неплодните дървета, заканвайки се, че ще ги отсече. Под дърветата изгаряли и сламата от бъднивечерската трапеза. В Румъния безплодните дървета също се “заплашват” с брадва, като се повтаря три пъти “раждай или те отсичам”.

В Северозападна България на 26 – ти декември християните ходят на църква и отдават почит на Божията майка, а на 27- ми декември се празнува Стефановден. През тези празнични коледни дни не се работи, а роднини и приятели си гостуват и се веселят.

Независимо от коя страна на река Дунав се намират, българският и румънският народ имат много сходни празнични коледни традиции. Ако изберете пътуване до съседна Румъния по това време на годината, със сигурност ще се завърнете обогатени с нови впечатления, коледно настроение и заредени с много положителни емоции и незабравими спомени.

Ако искате да научите повече за материалното и нематериалното религиозно наследство на
трансграничния регион България – Румъния, посетете нашия сайт:

www.holysites.me

 

Проект: Трансгранично религиозно наследство”, проектен код ROBG-509, е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програмата Interreg V-A Румъния- България

Автор: „Фондация за регионално развитие“

Дата на публикацията: 31.10.2019г.

 
   

Съдържанието на този материал не представлява непременно официалната позиция на Европейския Съюз. 
Отговорност за съдържанието на материала носят единствено неговите автори.
http://interregrobg.eu

 

Add comment