Фестивал на народната носия или как доброто старо време се върна в Жеравна

Малкото селце, разположено в средния дял на Стара планина, близо до град Котел, носи звучното име Жеравна. Удобно излегнало се на около 640 м надморска височина и разстояние 330 км от София и 190 км от морската столица Варна, то е идеално място за любителите на различни видове туризъм. Тук всяка година около 15 000 посетители се наслаждават на уникалната природа, преминават по различните екопътеки с обособени места за пикници и възможност да се “улови“ с фотоапарат рядък вид растение или животно, или пък да се отдъхне край планинските водоеми с въдица в ръка.
След приятната среща с природата идва ред и на друга – срещата с уникалните къщи на Жеравна. Селото е световноизвестен архитектурен резерват. По уличките му са накацали повече от двеста напълно запазени дървени къщи, някои от които на достолепната възраст от триста години.
В края на това лято Жеравна отново напомни за себе си, като стана домакин на уникално по рода си народно увеселение. Селският парк “Добромирица” събра почитатели на автентичното, на българските традиции и фолклорни умения в Първия фестивал на народната носия. За възстановката на времето отпреди век, коренно различно от днешната цивилизация на мобилни връзки и динамика, допринесе… облеклото. На територията на фестивала нямаше как да срещнете човек без традиционната българска носия – задължителен елемент дори за многобройните фотографи, оператори и журналисти, дошли да отразят събитието.
Автентичното усещане се подсилваше и от звуците на стоте каба гайди и зурните от Петричко, от нестинарските танци и кукерските игри, демонстрацията на самобитни занаяти и вкусни традиционни гозби, от които всеки можеше да опита. Трите дни на фестивала преминават неусетно, докато наблюдаваш възстановките на влашка сватба от Врачанско, обичая за изпращане на кумове от Граф Игнатиево, магическите танци за берекет на кукерите от Ямбол с близо 600 кг звънци и хлопки по себе си или пък танците на бабите от с. Свирково.
В различните части на парка, в своеобразни обособени кътове общините показаха характерни за своите региони умения и традиции. Можеше да се гледа старо градско театро – “Смешно позорище в едно действие”, да се участва в родопско веселие с Албена Вескова, Любомир Петов и Веселин Кузмов или пък да се запознаете лично с участника в първия български игрален филм “Калин Орела” – бай Петър, който в качеството си на прожекционен техник на селото сам пускаше филма. През 1950 г. “Калин Орела” е сниман именно в Жеравна, а бай Петър, тогава десетгодишен, играе ролята на едно от момчетата.
Гостите от Холандия, Русия и Швейцария бяха особено впечатлени от дефилето на фолклорни носии. Традиционните облекла от различните краища на България грееха с причудливи багри и орнаменти, събрали в себе си вижданията за света и живота на много поколения.
Пехливанските борби пък разпалиха страстите, а единствените танцуващи коледари в цяла България накараха твърдата настилка по улиците на Жеравна да потрепери. Накрая с концерта си невероятният ансамбъл “Българе” успя да събере всички гости на едно място – трудно изпълнима задача при наличието на шест чевермета, уникално българско бяло и червено вино, тиганици и традиционни български десерти. Виртуозният кларнетист Иво Папазов – Ибряма застана начело на олелията около големия нощен огън и се оказа основен виновник всички да бъдат изтощени от танци до малките часове на нощта.