Златният Ловеч

Разположен на прехода между хълмистата Дунавска равнина и предпланините на Централния Балкан, от двете страни на река Осъм, Ловеч впечатлява с интересната комбинация на природни и исторически забележителности. Местоположението на града между хълмовете Стратеш, Хисаря и Баш бунар напомня за древната му история, а разнообразният пейзаж с широколистните гори на север и овощните градини с лозя на юг е сред характерните особености на неговата околност.
Най-старото селище на ловешките хълмове се датира към последните векове на І хил.пр.Хр. Останките му са разкрити около днешния квартал Вароша. След завладяването на района между Данубиус (Дунав) и Хемус (Стара планина) от римляните тези земи са част от провинция Мизия. На мястото на по-късния Ловеч е изградена укрепена пътна станция, известна през следващите столетия като Мелта, вероятно по името на местно тракийско племе. По времето на император Юстиниан Велики (527 – 565) Мелта е допълнително укрепена и преустроена, като част от крепостната система срещу нахлуващите на Балканите варвари.
Средновековната Ловешка крепост се намира на хълма Хисаря, разположен в меандър на р. Осъм, югоизточно от днешния град. От западната и южната страна почти отвесните склонове на Хисаря се спускат към реката и достъпът до крепостта през Средновековието е възможен единствено от източната страна, а днес от махала Горни край при храма “Света Неделя”. Дебелината на крепостните стени от 1,8 до 3 м, предполага нейната височина през тази епоха да достига 8 м. Съчетанието между природни условия и мощна крепостна стена превръщат Ловеч в непревземаема твърдина.
През 1188 г., след тримесечна неуспешна обсада на укреплението върху хълма Хисаря, византийският император Исак ІІ Ангел (1185 – 1195) сключва мир с българите и официално признава тяхната власт между Дунава и Балкана. Следващите столетия са период на икономически разцвет на средновековния град и Ловеч е център на деспотство. Преди да заеме българския престол, Иван Александър (1331 – 1371) е ловешки деспот, а в града е роден неговият син и един от последните български владетели през ХІV в. – Иван Срацимир (1356 – 1396).
Географското местоположение на града и неговото значение като главен икономически и транспортен център в региона вероятно са сред причините за просперитета му и през османския период. Жителите на Ловеч се ползват със специален статут, според който официално е забранено вземането на техните деца за еничари, както и заселването на турци в града. От ХVІ до началото на ХІХ в. в османските документи градът на двата бряга на река Осъм е известен като Алтън Ловеч (Златен Ловеч), заради богатството на неговите жители. Ловешките търговци подържат активни контакти както с Източното Средиземноморие, така и с Централна Европа и през 1768 г. със средства на един от тях – Хаджи Василий, е украсен параклисът “Св. Йоан Предтеча” на Зографския манастир в Атон.
В края на същото столетие при размирици в Османската империя Алтън Ловеч е опожарен, но представителните къщи от ХІХ в., запазени до днес в архитектурния резерват Вароша, свидетелстват за успешното му възстановяване след това. Резерватът предоставя чудесна възможност на любознателния посетител на Ловеч да се потопи във възрожденската атмосфера на града и да разгледа специфичните ловешки къщи от този период, Владишкия конак, както и църквите “Св. Неделя” и “Св. Богородица”.
За разлика от жилищната архитектура на Източните Балкани, при ловешките къщи приземните етажи не са заети от работилници и дюкяни, а имат стопанско предназначение. Занаятчийската и търговска дейност в града през ХІХ в. е съсредоточена на главната улица и на покрития мост.
Многократно поправян и реконструиран след пролетното пълноводие на реката, покритият мост над Осъм е вековен символ на Ловеч. През 1872 г. старият мост е напълно отнесен от придошлите води и градската управа възлага строежа на най-известния български възрожденски архитект – Уста Кольо Фичето. Неговият мост е с дължина 84 м и 64 дюкяна, богато украсен с каменни скулптури. Силно пострадал при пожар през 1925 г., в днешния мост са запазени подът и носещите конструкции от творението на възрожденския майстор, както и външното сходство с оригиналния паметник. Дължината му днес е 106 м, а магазините са 14.
На третия хълм в североизточната част на града се намира паркът “Стратеш”, който заедно с алеята Баш Бунар е известен със своите люляци, върби и дъбове. Освен розариум, алпинеум, зоологическа градина и малко езеро, “Стратеш” предоставя превъзходен изглед към Златен Ловеч, разположен между хълмовете от двете страни на реката.