Защо хан Крум отменил първите писмени закони?

Живял по българските земи един велик и строг хан. Казвал се Крум и царувал от лето 802-ро до лето 814-то. Прославил се с многобройните си победи. Бил мъдър – учил се нe само от дедите си, но и от победените. От военнопленниците си разбрал, че империята им пропаднала заради кражби, лъжи и пиянство. Тогава издал първите писмени закони. Те били с много строги наказания – смърт за клеветниците и лъжците, счупване краката на крадците и изкореняване на лозята, за да не се пие в държавата. И така се възцарил ред.

 Легендите разказват, че по времето, когато това се случвало, се водела война. Една вдовица, която чакала единствения си син Мавруд да се завърне, скрила вино за него с риск за живота си. Доживяла чедото й да се прибере живо, здраво и възмъжало, но се задала друга опасност – от покоите на хана бил избягал неговият лъв, който бродел из Плиска, тогавашната столица, плашел и нападал хората. Хан Крум обявил голяма награда за оня, който успее да убие страшилището. Никой не смеел да се покаже, щом царят на животните – едър, силен и разярен, тръгвал срещу него. Тъкмо когато Мавруд пристигнал у дома си и с наслада пиел от тайно отлежалото вино, се дочул гръмогласният рев на приближаващия лъв. Майка му изпищяла уплашено. Момъкът грабнал ножа си и излязъл навън, точно когато звярът бил пред дома им. Смело се спуснал в люта схватка с лъва и го повалил! Новината бързо се разчула. Всички говорели за победата, но никой не видял кой е храбрецът. Тогава хан Крум се разпоредил този, който е убил лъва, да се яви в шатрата му. Отишъл Мавруд, но какво да види?! Имало вече неколцина юнаци, преди него, които сами се хвалели, за да докопат наградата. Макар че лъжата се наказвала със смърт, алчността им надделяла. Но ханът бил прославен държавник, защото познавал добре човешката природа… Строил смелчаците на редица пред шатрата си и заповядал да влизат един по един. Влязъл първият и ханът му рекъл: „Отскубни косъм от брадата ми!” Когато момъкът посегнал, владетелят грозно изревал, все едно, че го боли и човекът подскочил. „Убийте го!” заповядал ханът. Влязъл вторият, който не разбрал точно какво става, но чул вика и видял участта на предшественика си. Бил блед и когато посягал към брадата, ръцете му треперели… „Не е този!” – отсякъл ханът. „Да влезе следващия!” Това бил Мавруд. Изправил снага пред хан Крум и когато посегнал да отскубне косъм от брадата му, а повелителят заревал, войнът замахнал заплашително с дясната си ръка и рекъл: „Я да млъкваш, че като те фрасна, ще ти отлети и брадата заедно с косъма!” Ханската свита онемяла от дързостта му. Това било нечувано! Някой да се опълчи така на Ювиги!.. Настанала гробна тишина, в която отекнал гласът на Крум: ”Откъде такъв кураж у тебе?!” Мавруд отвърнал: „Толкова вино съм изпил, че мога още един лъв да убия! Ти ли ще ми се опреш?” Ханът се замислил дълбоко. Казал си: „Предстоят ми битки и ми трябват смели мъже като него.” Вместо да го убие, възнаградил го богато за смелостта и… отменил закона. Рекъл: ”От утре да се възстановят лозята, а гроздето да се именува Мавруд , за да се помни и прославя храбростта българска!”

Оттогава до днес, под родното ни ярко слънце узряват рубинените капки на мавруда. От векове те разнасят славата на България по света и с вкуса на живителния еликсир напомнят за всеотдайността на майчината любов, щедростта на земните недра, силата на българската душа и мъдростта на нашите владетели.

Д-р инж. Гинка Стоева