Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Преди години се срещнах с един от служителите на Рилския манастир, който под расото носеше пафти върху платнен пояс. Бях много изненадана, защото дотогава ги свързвах с женската носия. Попитах:

  • Отче, защо свещениците носят пояси и пафти?!
  • Те са Божи знак от връзката с човеците – беше лаконичният отговор – загадка.

Съзрял недоумението ми, той прочете текст от Библията: „Поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и земята (9.13, Битие) и заразказва… Разбрах защо народът нарича дъгата ”пояс на Господа”. Елементите от облеклото, които се поставят на кръста, стоят на границата между небесната и земна същност – горната и долна половина на тялото, тъй както дъгата белязва Божието и човешкото. Място, което им отрежда по-специална роля на елементи в ключова зона от изключителна важност.

Пафтите, като женски накит, съставен от две огледални части, свързани със закопчалка отпред, имат и друга функционалност. До края на 19-ти век са обозначавали произхода и материалния статус на омъжената жена, която ги получавала като свиден дар по време на годежа си.

Те носели посланието за продължение на рода: “да крепят невестите, когато са трудни (бременни)”. Пазели долния коремен сплит, свързан с пикочо-половите органи и чадородието. Когато жената почнела да ги носи смъкнати по-ниско, било знак, че е „непразна“ – носи живот в себе си. Слагала ги всеки ден, за да “държат” плода и закрилят утробата.

Видове

„Ангелски крила“ се нарича една от общо трите форми на пафтите, наподобяваща криле или очи с извит нагоре външен ъгъл. Изковавали ги още с кръгла форма – символ на живота, често с изображения на Слънце или правоъгълна – символизираща промяната в житейския път на жената. Самобитното изкуство на изработката им говори за силна приемственост от тракийските ковани златни и сребърни съдове. Богатата украса с филиграни нишки, камъни, емайл, с прецизни орнаменти и сложни  изображения, ни показват колко важни за предците ни са били тези накити.

Пафтите се поставят на талията чрез къси, шарени, тъкани или везани колани, които в Родопите и Кюстендилско се наричат „зунка“ или „зуница“, което означава „дъга“ – още една препратка съм библейските истини и езотериката. Това е различно от треклото – оплетен шнур от разноцветна прежда, който жените опасват за танцуване, при така наречения хват „за пояс”. Освен тях, българката е изработвала тесни и дълги колани за украса, които са пъстри, на цветни ивици, с геометрични или растителни орнаменти, най-често с изображения на лозата и дъгата. Понякога декорацията е направена със синци.

С мистичната сила на женския колан е свързан ежегодния ритуал с литийно шествие на Преполовение “Златната ябълка и коланчето за бездетство”, разпространен в Асеновградско. Жените, които искат дете, трябва да изплетат колан от три нишки, с които е опасван храма. На бездетните се раздават ябълки, престоели пред чудотворната икона на Божията майка. Коланчето се носи, докато се повтори чудото на зачеването. Подобни чудеса вършат и частите от пояса на Богородица. Едно от местата, пазещо реликва, е манастирът „Ватопед” в Света гора. Благословението се предава на коланчета и ленти, които са престояли при пояса.

С грижата за репродуктивните функции и морала

е свързано носенето на дълги пояси, които да се увиват няколко пъти около кръста. Мъжкият – широк и най-често червен, а женският – по-тесен и дълъг. Широките пояси са алени, тъмносини, зелени, кафяви, черно-бели и т.н. Те могат да бъдат едноцветни, но по-често са с тъканна украса на контрастни ивици или на квадрати. Носят се добре прибрани към тялото, стегнати. Пазят от простуда и преумора тази силно натоварвана деликатна зона.

Запасването с пояс бележи половата зрялост на човека.

„Запасахме му пояса” означава, че момчето и пораснало, възмъжало. В някои райони момичетата се опасват, когато се замомяват (10-12 г.), а в други – когато са сгодени или омъжени. Поясът е и знак за мяра в поведението и обществена норма. ,,Неопасани християни не се допускат до причастие”, гласял църковният Средновековен канон. Изразът „Разпасал си е пояса“ е осъдителен намек за разпуснатост в поведението на мъжа. Ако пък се влечи поясът му, значи неговата жена гледа по чужди мъже и пр.

Облеклото и накитите на българите от дълбока древност до днес винаги са били отпечатък на същността и светоусещането на притежателя си. Въпреки промените във вида и символиката, изяществото на народното творчество, вложено при изработката им, винаги е съхранявало българския дух, за да се възражда отново до днес.

д-р инж. Гинка Стоева

Share Button