Кой е моделът ви за подражание в бизнеса? Няма значение кого сте избрали – дали хай-тек гурута като Стив Джобс и Джеф Безос, или по-класически примери за бизнес гений като Хенри Форд, или дори майка си, която държи семейното магазинче – сигурни сме, че не сте се сетили да потърсите вдъхновение при японските баби и дядовци.
А би трябвало, както съветва предприемачът Джъстин Джаксън в блога си, цитиран от „Мениджър нюз”. Мъдростта, събрана от остров Окинава, където живеят най-много столетници на глава от населението в света, му е помогнала да се справи с професионална криза и да се научи по-добре да управлява кариерата си.
Джаксън работи като продуктов мениджър в начинаеща компания, има четири деца и, въпреки абсолютно препълнения си график със задължения, пише активно, занимавал се е с доброволческа работа, учи второ висше и се посвещава на редица странични проекти. Резултатът е лесно предсказуем.
„Обичах бизнеса. Работех на пълна мощност. Жонглирах с десетки топки. Светът беше мой! И всичко се развиваше чудесно, докато… не рухнах”, признава той. „Нямах никакви останали сили. Проблемът, когато се раздадеш докрай, е, че вече не си в състояние да се справиш с нищо ново. Не можех да започна никакъв проект. Бях изтощил възможностите на графика, енергията и семейството си до абсолютната крайност. И тогава дойде кризата – бизнесът, в който бях инвестирал, започна да се срива. Нямах възможност да се справя с тази криза. Всички неща, с които бях жонглирал, започнаха да падат и да се трошат.”
Проблемите хвърлят Джаксън в дълбока депресия за пръв път в живота му и той започва да търси решение. Открива го на остров Окинава, сред населението, бъкащо от столетници. „Как успяват местните да поддържат такива високи здравословни стандарти? Учените свързват дълголетието им с конфуцианската практика, наречена хара хачи бу. Грубо преведено, това означава „Яж, докато не си сит на 80%”, обяснява Джаксън.
Той решил да приложи този принцип не към диетата, а към работния си график.
„Когато започнах бавния процес на изграждане на бизнеса си наново, реших, че ще започна да практикувам работна версия на хара хачи бу”, пише предприемачът. „Осъзнавах, че изразходвам огромна част от силите си в офиса. Затова умишлено реших да намаля темпото така, че да отдавам само 80% от умствената си енергия на работата.”
Ала без калории, в които да пресмята разхода на вътрешното си гориво, как определя той кога е достигнал 80-те процента?
„Всичко е въпрос на внимание към самия себе си. Опитвам се да не прекалявам със стимулите към мозъка си. Избирам си 2-3 големи неща, които да свърша за деня. След това се фокусирам върху дреболиите, които не изискват толкова много енергия.” Мислете за това като още един начин да следвате прочутата максима на Ърнест Хемингуей за писането: „Най-добрият начин е винаги да спреш тогава, когато се справяш добре.”
„Ползите от промяната бяха огромни”, твърди Джаксън. Сред тях са по-добра способност да се справяме с кризите, по-ефективна работа и силно занижен риск от прегаряне. Опитайте и вие!
Add comment