Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Smqna-na-vremeСмяната на зимното с лятното часово време не оказва влияние върху човешкия организъм, но при разлика от пет часа се обърква усещането за светлата и тъмната част на деня и е необходима адаптация, заяви проф. Христо Пимпирев – преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и дългогодишен ръководител на българските експедиции до Антарктида.

За поредна година България ще премине от зимно към лятно часово време в 3.00 часа на 26 март. За първи път лятното часово време се въвежда в Европа през 1979 г., а в България през 1916 г.  Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия и енергоносители, но и да се използва повече светлата част на деня, припомни проф. Пимпирев. Той допълни, че смяна в часовото време се прави не само в Европа, но в САЩ, Канада и в много страни в Азия.

Европа няма намерение да отменя лятното часово време?

Като учен, който непрекъснато преминава през часовите пояси на Земята, смятам, че е несериозно да се твърди, че един час смяна във времето влияе върху здравето на хората, заяви проф. Пимпирев. Сега светът е “толкова отворен”, че промяна с един час, не може да ни се отрази негативно, отбеляза той.

Защо връщаме стрелките на часовниците назад?

“Лично аз и другите учени от българските антарктически експедиции сменяме по пет, по седем или по десет часа времето по няколко пъти през годината и на никого не са му се отразили зле здравословно тези промени”, коментира ръководителят на експедициите ни до Антарктида.

 В деня на изборите преминаваме към лятното часово време.
 

Според проф. Пимпирев в днешното време, в което се използват много и различни технологии, вече е спорно дали наистина се пести електроенергия при смяната на зимното с лятното часово време. Заради това учени оспорват тази смяна на часовото време, но все пак това е глобално решение – на Европейския съюз, отбеляза ученият.

Възможността чрез смяната на часовото време да се удължи деня е добра, каза проф. Христо Пимпирев. Даже и да не се пести вече електроенергия смятам, че е хубаво, когато в България през лятото е светло до 21.30 часа, отбеляза той. По-дългият ден дава повече възможности за вътрешна енергия на хората, защото могат да прекарват повече време сред природата и това е полезно, посочи проф. Пимпирев.

Вредна ли е смяната на часовото време?

Той отбеляза, че по-дългото слънчево греене се отразява положително на човешката психика. При по-дълъг ден хората имат повече жизненост и имат по-големи възможности да оползотворяват времето си, включително и навън сред природата. Когато нощта е по-дълга от деня, хората са принудени да стоят повече в затворени пространства и това действа негативно на психиката им, каза проф. Христо Пимпирев.

Източник: БТА

Share Button