Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

 

Според легендата хилядолетният храм е създаден от ослепените войници на цар Самуил

 

Може ли слепи войници да съградят църква, придобила световна слава с удивителни фрески на Исус Христос в… космически кораб и с изключително живи  и съхранени над 400 стенописа, устояли на времето и през турското иго!?

„Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец — да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца! Ние сме Твореца и имаме силата и средствата да творим сами със силата на мисълта и енергията си!!!“, категоричен е писателят – езотерик Ян ван Хелсинг.

Храмът „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в разложкото село Добърско – едно от най-старите селища в България, е на повече от 1000 години. Наричат го малката църква с големите чудеса! Архитектурата й, нетипичното изобразяване на християнски символи, множеството женски фрески – 30 на брой, свастиката на една от външните стени и многото легенди превръщат мястото в обект на всякакви хипотези и проучвания.

Още пред 70-те години на XX век за църквата и загадъчните й стенописи споменава швейцарският изследовател и уфолог Ерих фон Деникен в култовия си документален филм „Спомени от бъдещето“. Тогава за пръв път светът разбира за „българския“ изографисан Христос, обграден от пламъци, в подобие на космически кораб – капсула. Стенописът, известен като „Исус Христос в една космическа ракета“, е изрисуван на фона на ясно очертаващи се стратосфера и космическо пространство.

Уникалните сцени намират място и в книгата на Робер Жан Виктор „Бог и боговете са били хора“, както и в големия труд „Цивилизацията“ на Кенет Кларк. Там храмът в Добърско е степенуван по скалата на културните ценности с пет звезди, колкото са дадени и на Хеопсовата пирамида в Египет!

 

„Много туристи, включително и летци и космонавти, идват тук и са изумени от фреските, но съвременната наука няма обяснение за тях“, разказва кметът на селото.

Подобни космически елементи се откриват и в други изображения в църквата, но според богословите това е само символика, изобразяваща славата на Бог.

Така или иначе нарисуваната по този необичаен начин „Божия слава“ може да се види само в Добърско!

 

 

Преданието гласи, че вкопаната църква е основана през 1014 г. от първите заселници в Добърско – ослепените 14-15 000 войници на цар Самуил след битката при с. Ключ. Те намират изцеление в лечебната вода, която и до днес извира в двора на църквата и не променя дебита си никога. Създават и прочутата Добърска школа за музика от странстващи певци и гъдулари, за да помагат на слепи деца. Школата просъществува чак до XX век.

Според легендата именно ранените войници, на път за Рилския манастир, основават селото на място, което се слави с добрата си енергия и ласкавата си природа.

Казват още, че с лековитата вода от чудодейното изворче на старата църква е лекувал очите си и Климент Охридски. Колкото и да е горещо, тя никога не пресъхва…

От поколение на поколение се предава и разказът за венчавката на цар Иван Шишман в храма. Рилската грамота на Иван Шишман от 1378 г., с която селото се дарява на Светата Рилска обител обаче е исторически факт.

Запазената до днес трикорабна църква е изградена на сегашното свещено място през 1614 г. Според изискването на турските поробители тя няма дори прозорци – само тесни, подобни на бойници, отвори в дебелата каменна стена. Наполовина в земята, без камбанария и купол, храмът прилича повече на малка непристъпна крепост.

Но най-ценното в него са вътрешната му красота и благолепие, поразителните стенописи, автентичната архитектура! Неслучайно е под защитата на ЮНЕСКО!

Стенописите от 1672 г. са дело на неизвестен зограф от Дебърската школа. Звучи почти невероятно, но и днес туристите могат да се насладят на непокътнатите оригинали. Нищо в църквата не е реставрирано, само е периодично освежавано. Иконите и фреските до днес греят почти с първоначалния си блясък – напук на тленността и вековете!

За пръв път тук е изографисан като светец Кирил Философ. Образите на 460 светци в малката едва 160 кв. м. църква, са „над зографския лимит“. Нито сантиметър празно пространство, цветно пиршество за очите! Такова художническо изобилие не се среща никъде другаде, както и разкошният иконостас с царските двери и изобразените 12 апостоли… в цял ръст. От стените гледат лъчезарни, млади човешки лица, сякаш рисувани от Джото – апотеоз на живота, а не изтерзани мъченици, както повеляват каноните на православието! Отвсякъде струят светлина и радост! Има хипотеза, че художникът е бил жена, но засега това не се потвърждава. По онова време всички зографи са мъже. Който и да е авторът/авторите, той си е позволил да изобрази Исус Христос като астронавт! В идеално състояние са фреските „Преображение Господне“ и „Божието възкресение“ от сюжетната линия Бог-Астронавт, в която Христос слиза в Ада, възкресява мъртвите и поема към повърхността с космическа капсула. Встрани светии сякаш похищават земляни, като ги бутат в летяща чиния. Любители на мистичното и хора с въображение тълкуват образите като симбиоза между предците ни и високотехнологична раса, дошла от Космоса! Според реставратори наслоените сажди от свещите са изиграли роля на естествен консервант за запазване на фреските. Най-високо са изрисувани и войниците на цар Самуил, които мият слепите си очи с чудодейна вода. На пода в храма е положена плоча с двуглав орел, а в краката на гордата птица са изобразени жезъл и скиптър – царските атрибути. Уникалните стенописи карат историците да гадаят. Според някои експерти ореолите на светците са странни и наподобяват шлемове, а част от тях са с нетипичните за България алебарди. Свастиките на фасадата също са необясними! И още нещо загадъчно – църквата представлява естествен климатик, който зиме и лете поддържа подходяща температура за съхранение на картините, които наистина изглеждат като рисувани вчера. Изключено е замръзване, колкото и да е студено! Така е от векове. Почти невероятно е, но този безценен паметник на културата само на 20 км от Банско, е сравнително малко познат у нас, повече известен е в чужбина. Встрани от традиционните и утъпкани туристически маршрути, той все повече се превръща в желано място за алтернативен туризъм на любители на тайни и загадки. Тук душата се храни с видяното! Столетия наред светлината в храма не е угасвала – чак до началото на 60-те години на миналия век, когато спрели богослуженията.

Но магията се запазила и възкръснала – просветление, спокойствие, изцеление, някаква невидима защита от злото! Казват, че името на селото – Добърско, идва от думата добър. Може и да е вярно! Сигурно е вярно! Според хладния ум на Декарт съществуването на Бога е по-достоверно и от най-достоверната геометрическа теорема, а каквото от Бога виждаме е достатъчно, за да повярваме в онова, което не виждаме! Все едно и той е бил в Добърско!

Автор: Ванина Тодорова

 

 

Share Button