Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Според някои легенди лозата, а не ябълката, е дървото на познанието… Виното..

Народът ни е поставил наравно и облякъл в святост хляба, виното и солта. Във фолклорните представи те са земните въплъщения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото. Гроздето и виното заемат почетно място не само на трапезата, но и в духовния свят на предците ни.

Навремето българите се прекръствали и настройвали благочестиво преди да отпият вино. То е неизменна част от всички важни събития и ритуали в живота – отпиват младоженците, преди да влязат вкъщи, за да живеят в любов и съгласие. Отпива и родилката, преди да започне раждането, за да роди лесно. Дете, запоено с червено вино край огнището, е здраво и жизнено, болести не го ловят, бузките му са румени. С вино и вода се преливат и гробовете, за да се умилостиви земята, да прибере положените в нея.

Отношението към виното във фолклора е двояко, както показва и поговорката „Благословено вино, проклето пиянство”, а също и двете шеговити имена на виното „веселù къща” и „разбий глава”. То е “светло”, “искрящо”, “руйно”, “лудо”, “младо”. Настройва за борба, за любов, за мъка, за живот и смърт. Точно както е в живота, така е и в песните, в които народът ни възпява виното.

Приема се като символ на Христовата кръв, затова българинът го уважава и почита наравно с хляба. С него се причестяваме и издигаме до божеството. Единствено хлябът и виното не се употребяват при магии, защото с тях магия не се хваща. Те са божествени и гонят дяволите надалеч. Затова народът ни вярва, че е голям грях да се изхвърли грозде или да се изсипва вино в нечисти места. Дори оцетът, който правят от виното, има магическа сила. Той гони уроките и лошите очи. Затова “хваналият лоши очи” се мие с оцет над огън.

От друга страна, фолклорните текстове предупреждават и за опасностите, които крие прекомерното пиене, например в поговорките „И лудият бяга от пияния”, „Пиян човек – съдран чувал” или „Пила коза вино, та търси вълка да се борят”. Противоречивата природа на виното се обяснява и в легендата за дядо Ной, който насадил първото лозе.  Той полял лозовите пръчки с кръв, затова виното е с нейния цвят. Кръвта взел от три животни – агне, лъв и свиня. По тази причина, който пие по малко вино, става кротък и весел като агне; който глътне повечко, става юначен и страшен като лъв, а който се налива без мяра, като свиня се валя в калта и става за посмешище.

Някои апокрифи сочат, че лозата, а не ябълката е дървото на познанието, което растяло в Едемската градина и станало причина за изкушението и грехопадението на първите хора. Според една легенда сам Господ създал гроздето, а дяволът, опитвайки неуспешно да му подражава, направил къпината. Двата плода зреят по едно и също време в края на лятото, но се вярва, че не бива да ядем къпини, преди да сме опитали грозде, за да не попаднем под властта на дявола

Чудотворно грозде има не само в приказките, но и в реалния живот. Вярва се, че гроздето от старата лоза, която расте в двора на Роженския манастир „Рождество Богородично” край Мелник, помага на бездетни жени да заченат.

В църковното богослужение хлябът и виното се наричат с гръцката дума “евхаристия”,  която означава благодарност. В християнството хлябът и виното са материалните символи на Христос. Както е записано в библейските текстове, по време на Тайната вечеря той дава на учениците си хляб и вино, като казва, че те са неговото тяло и неговата кръв. Чрез приемането на късче хляб и няколко капки вино, християните приемат и своето причастие към религията, към църквата

За ритуалното значение на гроздето свидетелства и фактът, че целият цикъл на производството му е белязан с празници и забрани. Грозде не бива да се яде преди Преображение Господне (6 август). На този ден първите откъснати гроздове се носят в църквата да се осветят и оттогава яденето му вече е позволено. На празника Секновене (отсичане главата на св. Йоан Кръстител) на 29 август са забранени всички червени храни и напитки заради пролятата кръв на светеца – затова на трапезата се слагат само бяло вино и бяло грозде. Гроздоберът пък по традиция започва на Кръстовден (14 септември). Най-важно място в лозарската обредност обаче заема денят на Св. Трифон, честван на 1 или 14 февруари, когато започва зарязването на лозите. Във фолклора ни християнският светец носи чертите на тракийския бог на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис. Затова в народното творчество благочестивият младеж Трифон, загинал мъченически за християнската вяра, получава прозвища като Трифон Зарезан и Трифон Пияния, изобразява се на иконите с косер в ръка, а празникът му е съпътстван с буйни веселби и ритуално напиване на всички участници.

Автор: Мария Петкова

Share Button