Великден: живот чрез смъртта

Народът вярва, че ако не е този ден, земята ще се сгромоляса в бездната и светът ще се затрие.
Живот чрез смъртта, изкупление и грях – такъв е парадоксът на християнството, на мъченичеството на кръста, което дава нов шанс на душите и откупува греховете чрез жертва. Друга би била вярата без надеждата за спасение, други биха били делата и мислите тук, на земята, ако не се подготвят душите за небесните селения.
Народът на Йерусалим посреща своя Спасител няколко дни преди Пасха с вълшебната радост на “Осанна” и постила пътя му с цветя, радост и вяра. Само дни остават, само една Страстна седмица, в която всичко ще се случи: тежката самота в Гетсиманската градина, Тайната вечеря, предателството на Юда, трите отричания от своя учител на апостол Петър, неизбежното разпятие, бягството на всички апостоли по посоките на света, за да търсят закрила, вяра и изкупление.
Страстната седмица се повтаря всяка година – с очакването, тъгата, смирението, радостта от избавлението. Големият парадокс на християнската религия се преосмисля отново. Да постигнеш безсмъртие чрез смърт. Да си в състояние да сътвориш слънцето и звездите (в една легенда именно малкият Христос ги изпраща на небето), да изцелиш нелечимо болния, да възкресиш мъртвеца, но да не можеш да премахнеш греха без смърт. Да накажеш хулника чрез собственото си страдание. Да поемеш вината на другите, но да го натовариш с една неизмеримо непосилна вина за разпънатото на кръст божество. Възкресение, награда и съд в едно и също време.
За българите празникът съвпада и с древни езически представи за раждащата се природа, възкръсващата й жизненост.
Народът вярва, че ако не е този ден, земята ще се сгромоляса в бездната и светът ще се затрие. Земята се подпира на един стълб и се състои от три дяла. Под земята живеят дяволи “църцоглавци”. Те са много страшни, а очите им са отзад, на тила. Цяла година те гризат стълба, на който е подпряна земята, и той става съвсем тънък. И когато на Великден хората кажат “Христос возкресе!”, тогава изведнъж стълбът се удебелява и земята стои отново здраво на него.
Според друга народна представа Великден и Божик са двама братя: Божик е по-старият, по-скромният, Великден – по-младият, по-напереният. Божик все гледал трапезата да е пълна, “даже и боси да са нозете”, но на масата да има цяло прасе. Великден пък все гледал да се облече хубаво, да се премени и да излезе да се покаже на хорото. Затова на Великден се купуват нови дрехи.

Ритуали

Всеки ден от тази седмица е важен. В срядата се носят цветя, най-вече здравец, и се украсяват къщите.
В четвъртък рано сутринта се боядисват яйцата. Червената боя или част от нея се хвърля на “чисто” място, под роза или трендафил, или на място, “дето не се тъпче”, за да предпазва от зли духове. По яйцето, оставено пред иконата, на следващата година се гадае. Ако яйцето е пълно и не мирише, идната година ще е добра. Ако е празно и мирише лошо, очаква се трудна година.
Малките момичета месят за първи път хляб. Правят го с червени яйца, а броят им е колкото членовете на семейството. Носят го в църква “да чуят дванадесетте евангелия”.
Вярва се, че на Велики четвъртък небето се отваря, “адът и раят също се отварят” и душите на мъртвите идват на земята. За да се сгреят душите им, по гробовете се палят огньове. За да могат по-лесно да прекрачат в нашия свят, пускат се кратунки със запалена свещ в река или корито на чешма.
Разпети петък е най-тежкият ден в годината. Светът е застинал пред злото. Въпросите са повече от отговорите. Опората, която подпира земята, е съвсем изтъняла, проядена от греха, и всеки миг ще се срути. Злото сякаш взима връх и заплашва да отнесе всички. Това е ден за преосмисляне, за душевно пречистване. Спазва се най-строг пост. Ходи се на църква, където символично се погребва Христос.
Яйцата се рисуват в петък. Девойките и невестите влагат таланта, но и душата си в това занимание, което е истинско изкуство.
На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата.
Великден се празнува три дни. Отговява се с великденско яйце. Децата от сутринта тръгват по къщите с червени яйца “да се борят”. Младоженците ходят на гости при кумове и родители. Носят хляб, козунак, боядисани яйца.

Магията на яйцето

Яйцето е символ на жизненото начало, на обновлението в природата. В различни митологии – гръцка, римска, индийска, финска – яйцето се появява като първоизточник на света. В индийските вярвания животът е произлязъл от златно яйце, което плавало във водата (слънцето). Във финския епос “Калевала” се пее, че светът е сътворен от шест златни и едно желязно яйце.
Великденските яйца участват в цяла поредица от магически ритуали, чийто смисъл е да предпазват. Особено магическа е силата на първото боядисано яйце, задължително червено.
Червеният цвят не само символизира Христовата кръв, но и живота, плодородието, обновлението. Червеното яйце е свързано и с култа към слънцето. Казва се, че “грее като слънце”.
С черупките на великденски яйца се захранват домашните животни. Разхвърлят се по нивите и лозята. Поставят се в темелите на новострояща се къща – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет. Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и пр.         
В преданието червеното яйце за пръв път ритуално се свързва с Мария Магдалена. Тя първа отишла при празния гроб, първа видяла възкръсналия Исус. Когато тръгнала по света да разказва за това, отишла и в Рим. Подала на император Тиберий (Тиберий Клавдий Нерон, 42 г. пр. Хр. – 37 г. сл. Хр.) червено яйце и рекла: “Христос возкресе.” А после разказала всичко, както си било – за чудесата, изцелението, Лазаровото възкресение, чудната приказка за Божията милост и изкуплението. Повярвал й Тиберий, наказал управителя си в Юдея – Пилат, който не спасил великия Бог, а Мария Магдалена провъзгласил за равна на апостолите и за първа вестителка на Христовото възкресение.
В народните предания червените яйца са камъчетата зад кръста, обагрени в червено от кръвта на мъченика. Яйцата, които Мария занесла в неделя, за да раздаде пред гроба, също били червени, за да символизират пролятата кръв. Когато разбрала, че Христос е възкръснал, тя ги раздала на децата и оттогава е останала традицията всяка година за този ден да се боядисват яйца и децата да участват с радост в този обичай.
Когато Христос умрял, християните започнали спор с евреите. Неверниците казвали, че Богът им ще възкръсне, когато кокошките започнат да снасят червени яйца. Когато след възкресението неверниците пак не вярвали и искали да осъдят християните като измамници, християните паднали на колене и горещо се помолили на своя Бог да даде знак и да покаже истината. И когато Пилат изпратил слугите да погледнат какви яйца носят кокошките, с изумление всички видели, че яйцата са червени. Не било за вярване, но станало точно така. Колкото и да гледали дали са истински, нямало никакво съмнение – истински били.