През зимата на 1924 г. в околностите на село Вълчитрън в Северна България при земеделска дейност са открити златни съдове и дискове, които днес изследователите датират към късната бронзова епоха в Източните Балкани (втората половина на ІІ хил. пр. Хр.). Тези находки са без паралели от днешните български земи и напълно заслужават определението – най-стари златни съдове в древна Тракия. С общо тегло от 12,5 кг Вълчитрънското е най-голямото златно съкровище от предримската епоха открито у нас.
Намирането на старини и съкровища, изработени от злато без участието на специалист, винаги поставя въпроса, дали всички открити предмети са предадени впоследствие на властите. Съкровището от Вълчитрън не прави изключение. При два от петте малки златни диска липсват части, които двамата братя откриватели отрязали и претопили, заради благородния метал. По време на обиска в техните домове полицията конфискувала голям дълбок съд с две дръжки (кантарос), масивна голяма чаша – черпак с една дръжка (киатос), три по-малки съда, подобни по форма на киатоса, триделен съд, два големи и пет по-малки златни диска. И до днес обаче остава съмнението, колко са съдовете и откритите първоначално находки.
Освен криминалната история от 20-те години на миналия век около Вълчитрънското съкровище, множество въпроси за произхода и функцията на тези изящни произведения на древното изкуство предизвикват интереса на изследователи и любознателни музейни посетители. Украсата на дръжките при големия и по-малките съдове, техниката на тяхната изработка и химическия състав на златото, са в основата на предположението, че кантароса и чашите представляват част от древен сервиз за вино. Златни съдове със сходна форма са открити в монументалните гробници на елита от микенската епоха в Континентална Гърция, Кипър, както и сред съкровища на север от река Дунав. Тези археологически находки са свидетелство за контакти от най-дълбока древност между различни общности и разпространение на практиката, да се консумира вино в метални съдове през късната бронзова епоха. Любопитно е наблюдението за трите по-малки чаши с една дръжка, украсени с по три релефни ленти под устието, които празни са нестабилни, поради малката основа на дъното и тежестта на златния лист от дръжката.
Триделният съд се отличава от кантароса и чашите с дръжки и се състои от три съдчета с бадемовидна форма, свързани помежду си с тръбички от електрон (природна сплав от злато и сребро). Конструкцията позволява разливането и смесването на различни течности през отворите на отделните части. Всяко от съдчетата е украсено с канелюри, които следват издължената му форма. Точни паралели на триделния златен съд от Вълчитрън не са известни, но се предполага, че керамични форми от две или три части свързани помежду си имат култово предназначение през ІІ хил. пр. Хр. Според някои изследователи формата на съединените с тръбички части напомнят тялото на водоплаваща птица. Капаците на всяко от тях вероятно са представяли горната част на птиците, но за съжаление сред предметите от съкровището такива находки липсват. Малки модели на колесници, украсени с водоплаващи птици, открити в Западните Балкани са сред аргументите на хипотезата, че триделния съд е имал и специална поставка на колела.
Големите златни дискове от съкровището се отличават с богата орнаментация от сребърни ленти, плътно прилепени чрез изчукване върху златния лист. Във вътрешността на оформения като луковица център на дисковете има вграден балтийски кехлибар, свидетелство за високата стойност и значение на тези предмети. Функцията им е тема на научни спорове. Някои изследователи ги интерпретират като древни музикални инструменти кимвали (чинели), използвани при специални ритуали, докато други считат дисковете за горната част от съдове или от модели на култови сгради. До откриването на нови находки, които да хвърлят светлина върху древните тайни на Вълчитрънското съкровище загадките на златните предмети и най-старите златни съдове от източния дял на Балканите ще очакват своето решение. Тяхното изящество и стил обаче ще продължават да предизвикват възхищение у всеки, който има възможност да се запознае с богатствата на траките и обитателите на региона преди повече от три хилядолетия.
Add comment