Cherga BG

Театър Българска армия представя Емигранти

Sorry, this entry is only available in Bulgarian.

                   

Mинистерство на културата

Театър •Българска армия•

TBA

ЕМИГРАНТИ

от Славомир Мрожек

превод Божко Божков

сценична версия и постановка

Диана Добрева

сценография и костюми

Нина Пашова

Ммузикално оформление

Петя Диманова

Участват:

Милен Миланов и Александър Дойнов

IMG_3956IHM

 

Емигрантът

Години наред ние тренирахме себе си да заключваме дълбоко вътре в нас нашите истини, да не им позволяваме току-така да излязат, да укротяваме по-буйните от тях, да оставяме най-опасните да изтлеят и умрат. И само понякога, в миг на силно вълнение или на пиянска откровеност, желязната врата на автоцензурата се отваряше, за да излеем нещо от онова, което отдавна се беше насъбрало…

Казват, че свободната мисъл е човешко право.

Бих добавил, че е човешко задължение и над всичко – човешка сила…

Днес ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на Вазов. Макиавели ни е толкова понятен, колкото и Ботев, а театърът на абсурда — това е всекидневният ни живот…

IMG_4020IHMНие имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика, писатели, които не пишат, избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден, кражби, които се наричат привилегии, и привилегии, които се наричат кражби, престъпления, които са разкрити, преди да са извършени. Линията на нашето развитие е най-невероятният лабиринт…

Ние сме примерът на съществуване без право на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така се съществува, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор…

Нашите часове са по-дълги от западните, защото съдържат едно огромно и постоянно очакване. Нашите нощи са по-богати, защото освен с мрак ни даряват и с безсъние. Ние нямаме настояще, а само минало, което е ужасно, и бъдеще, което е прекрасно…

IMG_3749IHMКогато човек бяга от родината си, въпросът ОТ КАКВО бяга често пъти е далече по-важен от въпроса КЪМ КАКВО бяга.

Георги Марков, „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България”

„Не мога нищо нито да променя, нито да добавя към тези думи на Георги Марков, писани преди 40 години. Нашето емигрантство днес не зависи от граници, то е вътрешно, ние сме емигранти в собствената си държава.”

Диана Добрева

ПРЕМИЕРА КАМЕРНА СЦЕНА “МИРАКЪЛ”

29 октомври 2014 г.

3, 15 и 24 ноември 2014 г.

Add comment

52 − = 43