Theatre and its Alexander the GreatТеатърът и неговият Александър Морфов

Режисьорът Александър Морфов, спечелил сърцата на българската и руска публика, както и много награди.

„Александър Велики на театъра” – режисьорът Александър Морфов сигурно ще се подразни на подобно определение, защото не обича суперлативите по свой адрес. Допуска ги само по отношение на спектаклите си. Поемаме обаче риска да го ядосаме, понеже сме от публиката, а на нея той прощава всичко. Освен това, Морфов наистина не е лишен от величие. Той е човекът, върнал българите в театрите след ужасяващата криза в страната в началото на 90-те години със спектакли като „Бурята”, „Сън в лятна нощ” или „Дон Кихот”.

А след като взе сърцата ни, полетя към необятната душа на Русия и я завладя.

Известно време беше главен художествен ръководител на театър “Вера Комисаржевска” в Санкт-Петербург, работеше и в московските театри „Ленком” и Et Cetera. И в колекцията му с награди място заеха статуетките „Златна маска”, “Златен софит”, Кристална “Турандот” – за спектакли като „Дон Жуан” по Молиер и „Затъмнение” по романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо”. Руската публика видя и неговите „Лъвът през зимата”, „Ваал”, „Сън в лятна нощ”. Изобщо, имаше един период, в който повече четяхме за спектаклите и отличията на Морфов в Русия, отколкото да гледаме негови нови постановки в България. За наше щастие, ситуацията се промени. Режисьорът постави „Дон Жуан” и в Народния театър в София.

 „Полет над кукувиче гнездо” – 

“Пиесата е затова, че целият свят всъщност се е превърнал в една лудница, в която ролите са много точно разпределени. Има силни, които изяждат слабите, за да станат по-силни. Всяка една система – и тази предишната, комунистическата, и тази финансовата система, и диктатурите, тоталитарните системи, те всъщност се занимават именно с това – да манипулират хората. А героите на „Полета” сме ние самите – това, което сме в момента”, разяснява режисьорът.
Като топ режисьор той също е цар на манипулациите, но „печалбата” му от тях не се измерва с финикийски знаци, а с катарзиса в душите на хората след негово представление. „Театърът съществува заради публиката. В него има нещо сакрално. Аз мисля, че и църквата не може да превъзпита никого, но когато влизаш вътре и се молиш, ти можеш да се доближиш до Бога. Ще ми се зрителите, влизайки в залата, да усещат същото”, изповядва се режисьорът в едно от редките си интервюта. Трябва да признаем, че му се получава.

Защото освен завоевател на нови зрители, Морфов е като Дон Кихот – мечтае за изгубени неща като чест и благородство.

Свободен човек, който опитва да лекува обществото с постановки, филми, думи… Не се бои да хвърля камъни в градината на овластените, независимо какво му коства това. Преди три години замери с истина бившия министър на културата Стефан Данаилов. Стори го ефектно – от сцената на Военния театър на раздаването на наградите „Аскеер”. „Убивате българския дух! Затваряте го в глухи линии. Театърът донася до десетки хиляди зрители послания, душа, напътствия. Нашите артисти получават по 300 лева заплати, а шофьорите си извоюваха по 800,” провикна се Морфов. Пожарът от думите му трая три дни и загасна. Страничен ефект беше само забавянето на реализацията на филма му „Хъшове”. Но и той стана културен факт в България – също както едноименният му спектакъл в Народния театър.

„Защо да мълча? От какво да се страхувам? Какво могат да ми вземат?

Да, хората се страхуват, защото са много навързани в бизнеса си, в далаверите си. Не смеят да си отворят устата, защото веднага ще бъдат санкционирани от тези, които им дават парите. Преди време мен ме наказаха, защото се противопоставих на една далавера – искаха да вземат Народния театър, да го разпродадат. Но кой може да ми забрани да бъда аз? Като ми свалят спектакъла, просто отивам на друго място да си правя представленията. И когато говорим за свобода – аз мога да кажа, че съм свободен и в България, и в Русия, защото не съм в абсолютно никоя групичка на бизнеси”, казва Морфов.

НА МАЛКИЯ ОСТРОВ
Рени Врангова – музата на режисьора 

Семейството е пристанът, в който неспокойният дух на Морфов се укротява. Заслугата е на Рени Врангова – музата на режисьора и на сцената, и в живота. На 2 януари 1989 година са разменили халки под звуците на Менделсон.
Искрата между тях пламва във ВИТИЗ, когато тя е във втори, а той в трети курс. Кумове на влюбените студенти стават приятелите им Теди Москов и Мая Новоселска – друг пример за добро семейство между режисьор и актриса. Освен тази великолепна четворка, няма други на сватбата. Явно е било на късмет, защото и днес любовта на Рени и Сашо гори със студентски пламък. Врангова дарява режисьора с две дъщери – Неда и Сара.

ФАКТИ, за Александър Морфов

Роден е в Ямбол през 1960 г.
Работил е като сценичен работник и осветител в театъра на Сливен
Учил е две години в Техническия университет във Варна
Завършва режисура за куклен театър във ВИТИЗ през 1990 г.