Тангра – небесната вяра

ТАНГРА – НЕБЕСНАТА ВЯРА

„Ако петте пръста отговарят на петте основни религии,

 а дланта –  на Будизма, то цялата ръка символизира Тангра”

Далай Лама

Навярно почитта към бог Тангра е била най-старата монотеистична религия на човечеството, идваща вероятно от потъналия континент Му (Лемурия) и Атлантида. Тя е оставила своите следи в митовете, приказките, легендите, преданията, обичаите и символите на народите от Евразия и Северна Америка. Тангра – върховният бог и създател на света, бдял над всичко и всеки.

В каре

Думите, произнасяни при ръкополагането на всеки Далай Лама, са признание и напомняне за това, че в древни времена, преди повече от 11 000 години, нашите прадеди са твърдели: “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.”

Най-ранните артефакти за тази религия откриваме в йероглифните изображения от пещерните култови комплекси и мегалитните съоръжения от каменния век.

В каре

Небесната вяра, наречена по-късно тангризъм, е формирана върху основната идея за всеобщо равновесие. “Добро” е силата, която запазва равновесието, а “зло” – онова, което го руши.

Трите свята и върховният бог

Според вярващите вселената се състои от три свята: горен или небесен; среден или земен и долен, наричан още “подземен“. Единствено земният свят е видим. Останалите части от вселената са невидими. Те, заедно с човешката душа, са сътворени от самия Тангра. По волята на върховния бог за видимото и осезаемото работят създадените от него три поколения духове, наречени „алпи“. Вестителят на Тангра, чието олицетворение е Световното Дърво, бил алпът Кермес (Бай-Терек, “Свещената топола”), отговорен за връзката между трите свята и поддържането на космичното равновесие. Безсмъртните алпи,  обитавали само видимия свят, докато той съществува. За разлика от човешката душа, която след смъртта на физическото тяло се освобождавала и завръщала при създателя си, като се въздига в небесния или пада в подземния свят. Алпите били добри и зли. Първото им поколение било представено от мъжкия алп Берген (Буран, Мар)  и женския Уран. Буран бил духът на хаоса, природните катаклизми, силите на разрушението. Названието се е съхранило в езика ни. В Североизточна Добруджа народът нарича вятъра-снегояд „буран“, а младото вино – „дели буран“… Мъжкият алп можел да приема образа на огромен дракон. Женският алп Уран е дух на съзиданието, на живота и любовта. Той можел да приема форма на змия, лебед, жерав… От тях произлезли всички алпи на второто поколение: Самар (Сабан, Амур, Карга) – алпът на светлината, плодородието и изобилието;  Джил – на ветровете; Кубар – на бурите, мълниите и небесните води; Кермес (Бай Терек) – на горите;  Тама – дух на планините, сушата и тъмнината и пр. По волята на Тангра, при съчетаването им, се е появило третото поколение алпи. Те били многобройни и свързани с всичко от заобикалящия ни свят –  водните животни, скотовъдството, дъжда, победата и славата; шаманството, гадаенето изцелението, търговията, разврата и прелюбодеянието и така нататък. Едни били възприемани като добри и благородни, други – като зли, нечисти алпи, Много от тях са се съхранили през хилядолетията в различни религии и народни вярвания. Например, алпът на сушата и смъртта – Шурале, по-късно е наречен Шейтан, съществува като аналог на дявола в ислямската митология. В българския език думата „шейтан“ е архаична форма, синоним на Сатана, съхранена дори в топографски названия като „Шейтан дере“, разположено до стената на язовир Студен кладенец, при  река Арда.  

Вероятен прототип на познатия по цялата планета Дядо Коледа е Киш-Тархан (Тайгас) – алп на зимата.

Според тангризма различните родове и раси са “потомци на различни алпове”. Постулатът „Един Бог, един владетел, един закон” формирало йерархична структура, възпроизвеждаща “небесния порядък” и запазена до IX-X век от Новата ера.

Основен закон бил Торе

Три общности с над 40 титли са управлявали Саракта (Царството): жреческата, представена от колобрите; боилите, които заедно с Кана образуват върховния орган Съвета на Седемте и тази на тружениците, които пряко избират своите представители – Тарканите. Колобрите се свързвали с Тангра чрез духовете – помощници, които ги напътствали. Мистичната фигура на колобъра и небесната вяра са предмет на безброй изследвания и научни дирения, които в крайна сметка показват, че българските канове и царе са се прославили като духовно проникновени и мъдри държавници, приели безценното наследство на една могъща працивилизация, разпростряла своята култура в Стария свят, много преди индоевропейците. Оцеляла е и многообразната древна символика – знакът IYI, свастиката и сувастиката, двуглавия орел, канатицата и много още.

Ние, европейците, имаме право да знаем за високите културни постижения на нашите прадеди. Призвани сме да разбираме повече от древното учение за Вселената, наречено Тангра и да го представяме пред другите. Първият световен Конгрес за древни цивилизации и модерен туризъм през ноември 2016 г., в България бе обещаващо начало в тази посока. Ненакърнените нишки на духовността ни свързват с мистиката, разтварят световете на минало, което ни отрежда важно място в едно предвидимо бъдеще.

д-р инж. Гинка Стоева