Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Вълшебната думичка АЗБУКА идва от първите две букви в глаголицата – АЗ и БУКИ.

АЗ – като самосъзнание и първоначално като БОГ.

БУКИ – като буквите, с които изразяваш мисълта си и следваш божествения план.

Българската азбука е приказка за грамотността, доброто, мисълта, светостта и науката „като слънце“ .

Това е АПОТЕОЗЪТ на ЗНАНИЕТО.

Същото ни казват и великите братя Кирил и Методий – създателите на знанието, познанието, радостта от ума и съществуванието. Само азбуката и вярата сплотяват един народ и му придават устойчивост.

 

“Който смята България за някаква нова държава, който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (…) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите…”

Тези думи са на известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от европейските учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Пред списание „Черга“ ги цитира нашият историограф, изследовател и университетски преподавател – проф. Пламен Павлов. Срещнахм се с него, в навечерието на 24. май, за да ни припомни за делото на двамата братя и огромната роля на страната ни в културно-образователните процеси в Средновековна Европа.

Извън всякакви спорове, основите на тази християнска, старобългарска като генезис цивилизация, са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.), ктегоричен е и той.

 

СОЛУНСКИТЕ БРАТЯ

Братята Методий и Константин са родени в Солун  – вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя.

“И по майка, и по баща – четем в Пространното житие на Методий – те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)…” Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация.

 

През 855 г. Константин създава т.нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. Съществува мнение, че именно тази азбука първоначално е наричана “кирилица” Така понятието “кирилица” става синоним на “азбука”, поради което по-късната българска графична система й “отнема” името.  Независимо от важността на въпроса за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът. Няма сериозен и обективен учен, който да не признава, че става дума за езика на средновековните българи.

КИРИЛИЦАТА – БЪЛГАРСКАТА „КРЪГЛА“ АЗБУКА

Азбуката, наречена “кирилица”, е оригинално българско явление. Тя възниква в края на ІХ – началото на Х в., а появата й е не е случайна предвид използването на гръцката азбука (т.нар. Унциал) от българската държавна власт през още от VІІ-VІІІ в. Хипотезата, че тя е създадена от св. Климент Охридски (съответно, че може да бъде наречена “климентица”!) не се потвърждава от известните днес паметници. Най-вероятно Климент е усъвършенствал азбуката, прилагайки т.нар. Кръгла (“обла”) глаголица.

Очевидно кирилицата се налага в пряка 24връзка с вековното използване на гръцките букви и език в администрацията на Първото българско царство. Нека припомним, че в онази епоха с буквите са осъществявани и всички математически, съответно финансови операции и “сметки”. В тази област глаголицата вероятно е създавала затруднения. Към 24-те гръцки са прибавени букви за типичните български звуци (“б”, “ж”, “ч”, “ш”, “щ” и т.н.), което е в пряка връзка с принципите и решенията, реализирани с глаголицата. Двете азбуки съжителстват в България в продължение на около два века, като постепенно кирилицата измества глаголицата.

Борис-Михаил и неговия син, царят и интелектуалецът Симеон Велики (893-927) поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и  политика. Настъпва “Златния век” на България, в изградените културните средища във Велики Преслав и Охрид кипи творческа дейност, която има световноисторически измерения. България, една от трите военни и политически “Велики сили” в ранносредновековна Европа, с бързи темпове се превръща във “Велика сила” и на европейската християнска култура. В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва) старобългарският се превръща в третият класически език на средновековна Европа.

 

24 МАЙ – КУЛТ ИЛИ ПРЕКЛОНЕНИЕ

Заслуженото въздигане на Светите братя като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици (886 г.). Култът към тях по-късно е поддържан и развиван от Охридската архиепископия и Търновската патриаршия. В епохата на османското владичество, когато българската държава изчезва от политическата карта на Европа, остава “държавата на духа”, както я нарича руският учен акад. Димитрий Лихачов. Нейните устои са поставени от азбуката и езика на Кирил и Методий. Светите братя са еманация на българската борба за църковна и политическа независимост. Още през 1851 г. техният ден – 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

Днес Светите братя Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи, та дори и на руското самодържавие… Наред с това Светите братя са знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Без да са популярни във Византия, под влияние на българския култ са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ ги обявява за “покровители на Европа”. Десетки народи, особено в руското културно-политическо пространство през ХХ в., възприемат кирилица като писменост на своите национални езици.

Денят 11/ (по стар стил), а днес 24 май, се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. В България и никъде другаде! Единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест на държавата към заслужили личности, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички.

 

Химнът – феномен

В България съществува феномен, който надали има точна аналогия някъде другаде по света – песен, която не отстъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство…  Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”

 

Share Button