Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Помашката сватба

Дрехата се намира между човешкото тялото и заобикалящата го природа. Тя оформя пространство, в което може да бъде видян човекът в неговата уникалност, правейки култура. Дрехата говори за това как всяка култура видоизменя и променя природното тяло, подчинявайки го на своите закони. Като неин субект човек проецира в дрехата себе си.

Сред пъстрата палитра от български народни носии и дрехи се откроява традиционното сватбено облекло на помакините. Защо то е различно? Какво символизира помашката сватба, коя е “гелината” и каква е закодираната информация, която облеклото й ни предава? Отговорите на всички тези интересни въпроси открихме заедно с етнографът Георги Куманов, главен уредник на ИМ-Велиград който предостави и уникалните кадри, запечатващи самобитния чар на традицията.

 

Помашката сватба

В народните вярвания сватбата се смята за едно от най-важните събития в живота на човек. Наред с раждането и смъртта, сватбата е вид преминаване от едно състояние в друго. Смислообразуващата функция на дрехата и в трите обреда е синтезирана в прехода. При раждането – в прехода от природното в социалното (културното), при смъртта –  в прехода от социалното в природно, а при сватбата от несемейния живот към традиционното семейство с консервативен морал. Помашката сватба или символичното преминаване от едно в друго състояние продължава няколко дни. През всичките дни, булката, наречена още гелина, е обект на най-големи грижи от страна на роднините й, въпреки че самата тя не е активен участник. В Родопското село Драгиново дните са общо пет:

  • През първия ден от празненствата е квасуването, т. е. символичното започване на сватбата – “както хлябът с квас се захваща”. Жените, роднини на булката месят пити, почистват къщата и изваждат чеиза й.
  • Вторият ден, наречен засвирване, е свързан с приготвяне на продуктите за празничната трапеза, събиране на музикантите, танци и песни, до зори, както при момата, така и при момъкът.
  • В третия ден се практикува ходенето на баня на булката с дружките й. Всяка от тях иска да я докосне, да й помогне в къпането, сресването, обличането. След полунощ група жени отнасят на булката елементите от булченския й костюм: атлаз, кюрк, тел, варак, къна. Тогава се извършва и ритуала по къносване, отново в присъствието само на жени. Гелината сяда на столче и подава напред ръцете си, къносва се в стриктна последователност – дясна ръка, лява ръка, десен крак, ляв крак.
  • На четвъртия ден е карането на булката. В този ден булката е тельосана, т. е. направена й е маска: лицето се намазва с белило, правят се два червени кръга на бузите, между веждите се залепва златна паричка с червена капка в средата и всичко останало се облепва със златистожълт станиол (варак), а пред лицето се поставя булчинска тел от главата до стъпалата. След като е натъкмена булката е оставена да стои изправена до чеиза си със спуснат булчински тел от главата до стъпалата. В този вид булката е предадена на младоженеца и двамата прекарват първата си брачна нощ.
  • В последния, пети ден, е раздаването. Цялото веселие се премества в дома на момъка, в който оттук нататък булката трябва да остане завинаги.

Коя е гелината? – 

Наименованието гелина идва от турското “gelin”, което означава булка. Според помашката традиция, тя трябва да е чиста, недокосната мома. Само тогава лицето й се маже с бяла боя, символ на непорочността. В по-ранни времена белилото се правело от мас, брашно и мед, но сега се използва и обикновен плътен крем. Поставените блестящи камъни и златен станиол върху белилото трябва да отразяват всичко лошо, така че то да не може да я застигне. Чрез тази своеобразна „маска” лицето на булката губи индивидуалния си облик, скрива се възрастта и пола й, за да се осигури успешното преминаване в новото състояние. Младоженката придобива привидно страшен вид и е невъзможно да бъде разпозната. Тя става невидима за околния свят, не говори, не се храни, няма я.

 Песните, изпълнявани по време на ритуала са някак тъжни с богата мелодичност, много прост и рационален текст, обясняващ на младоженката нейните бъдещи съпружески задължения, отношенията към свекървата и зълвите и ясно разграничаващ досегашния й живот, до майка и баща, от бъдещия до свекъра и севкървата. 

 “Не ми треперай, млада гелино,

че ти тепърва ша ми трепераш –

на чужда майка наньо да викаш

на чужди баща боба да викаш”

Според една от легендите за произхода на ритуала, той се корени в отношенията между булката и младоженеца. В стари времена момчетата от селото от малки ставали овчари в планината. Скитайки из полетата и планините, те не виждали млади момичета до деня на собствената си сватба. Заради неопитността на момчетата, лицата на невестите им били покривани с пайети. Така, докато ги сваляли една по една, младите мъже трябвало да се научат на нежност. „Oтлепването” на пайетите е добре да стане над печката – за да бъде добра поличба, за плодородие и благополучие. 

Съвременните изследователи на ритуала го свързват по-скоро със символичната трансформация на девойката в семейна жена. В преобразуването на гелината се наблюдава връзка с архаичната представа за смъртта, символичното умиране, загубата на старата й самоличност и нейното прераждане към новия й начин на живот. Сватбата се възприема като обред на преход, но за разлика от раждането и смъртта, в нея събитията са изиграни, по начин, по който символиката се запазва. Вероятно практиката за „писане” на булки сред българите-мюсюлмани има връзка с архаичната представа за временното им попадане в света на мъртвите. В този смисъл белосването на лицето може да се разглежда като признак за смърт, а “лепенето” на пайети и злато като елемент на прехода. Забулването на момата, от главата до петите, пък е свързано с нейното “скриване” от околните, а забраната да говори я прави невидима за този свят. За подобно тълкуване на обреда свидетелства погребалната практика в Тетевенско, в която, и до днес, починалото младо момиче се изписва и облича като булка преди погребението. Булката, подобно на умрялото момиче, облечена в своя костюм, който я крие от този свят, се преражда в новото си състояние. Сватбата се явява не само обред, но и етап от инициацията на момичето, което от мома се превръща в жена.

Кемпери под наем – марка RIMOR , основана 1978 година.

„Следвай желанията си“ с нашите нови кемпери!

Модел: RIMOR Horus –  новата идея за движение!

Компактност, лекота на управление, невероятни и модерни дизайнерски и интериорни решения, с базово оборудване на FIAT.

Спорт, открития, приключения и туристически пътувания, БЕЗ граници!

—————————————————————————————————————–

Модел: Rimor Seal 98 Plus – Приятел, който винаги е готов да тръгне!

 Модерни дизайнерски и интериорни решения, отделна баня и тоалетна, изключително голям багажник, с базово оборудване на FIAT.

 Идеален при пътуване и почивка с домашен уют, лукс и комфорт!! 

 

Кемпери под наем от „Кемпер рент Черга“,

тел.: 0898777324 и на FB: CamperRentCherga

Кемперите се фабрично нови и са оборудвани с всичко необходимо за гарантиране на удобство и конфорт. Атрактивни оферти за наем, без допълнителни такси.

 

Share Button