Сватбеното облекло на помакините – символ на прераждането им в ново социално състояние

Помашката сватба

Дрехата се намира между човешкото тялото и заобикалящата го природа. Тя оформя пространство, в което може да бъде видян човекът в неговата уникалност, правейки култура. Дрехата говори за това как всяка култура видоизменя и променя природното тяло, подчинявайки го на своите закони. Като неин субект човек проецира в дрехата себе си.

Сред пъстрата палитра от български народни носии и дрехи се откроява традиционното сватбено облекло на помакините. Защо то е различно? Какво символизира помашката сватба, коя е “гелината” и каква е закодираната информация, която облеклото й ни предава? Отговорите на всички тези интересни въпроси открихме заедно с етнографът Георги Куманов, главен уредник на ИМ-Велиград който предостави и уникалните кадри, запечатващи самобитния чар на традицията.

Помашката сватба

В народните вярвания сватбата се смята за едно от най-важните събития в живота на човек. Наред с раждането и смъртта, сватбата е вид преминаване от едно състояние в друго. Смислообразуващата функция на дрехата и в трите обреда е синтезирана в прехода. При раждането – в прехода от природното в социалното (културното), при смъртта –  в прехода от социалното в природно, а при сватбата от несемейния живот към традиционното семейство с консервативен морал. Помашката сватба или символичното преминаване от едно в друго състояние продължава няколко дни. През всичките дни, булката, наречена още гелина, е обект на най-големи грижи от страна на роднините й, въпреки че самата тя не е активен участник. В Родопското село Драгиново дните са общо пет:

• През първия ден от празненствата е квасуването, т. е. символичното започване на сватбата – “както хлябът с квас се захваща”. Жените, роднини на булката месят пити, почистват къщата и изваждат чеиза й.
• Вторият ден, наречен засвирване, е свързан с приготвяне на продуктите за празничната трапеза, събиране на музикантите, танци и песни, до зори, както при момата, така и при момъкът.
• В третия ден се практикува ходенето на баня на булката с дружките й. Всяка от тях иска да я докосне, да й помогне в къпането, сресването, обличането. След полунощ група жени отнасят на булката елементите от булченския й костюм: атлаз, кюрк, тел, варак, къна. Тогава се извършва и ритуала по къносване, отново в присъствието само на жени. Гелината сяда на столче и подава напред ръцете си, къносва се в стриктна последователност – дясна ръка, лява ръка, десен крак, ляв крак.
• На четвъртия ден е карането на булката. В този ден булката е тельосана, т. е. направена й е маска: лицето се намазва с белило, правят се два червени кръга на бузите, между веждите се залепва златна паричка с червена капка в средата и всичко останало се облепва със златистожълт станиол (варак), а пред лицето се поставя булчинска тел от главата до стъпалата. След като е натъкмена булката е оставена да стои изправена до чеиза си със спуснат булчински тел от главата до стъпалата. В този вид булката е предадена на младоженеца и двамата прекарват първата си брачна нощ.
• В последния, пети ден, е раздаването. Цялото веселие се премества в дома на момъка, в който оттук нататък булката трябва да остане завинаги.

Коя е гелината? – 

Наименованието гелина идва от турското “gelin”, което означава булка. Според помашката традиция, тя трябва да е чиста, недокосната мома. Само тогава лицето й се маже с бяла боя, символ на непорочността. В по-ранни времена белилото се правело от мас, брашно и мед, но сега се използва и обикновен плътен крем. Поставените блестящи камъни и златен станиол върху белилото трябва да отразяват всичко лошо, така че то да не може да я застигне. Чрез тази своеобразна „маска” лицето на булката губи индивидуалния си облик, скрива се възрастта и пола й, за да се осигури успешното преминаване в новото състояние. Младоженката придобива привидно страшен вид и е невъзможно да бъде разпозната. Тя става невидима за околния свят, не говори, не се храни, няма я.

 Песните, изпълнявани по време на ритуала са някак тъжни с богата мелодичност, много прост и рационален текст, обясняващ на младоженката нейните бъдещи съпружески задължения, отношенията към свекървата и зълвите и ясно разграничаващ досегашния й живот, до майка и баща, от бъдещия до свекъра и севкървата. 

 “Не ми треперай, млада гелино,

че ти тепърва ша ми трепераш –

на чужда майка наньо да викаш

на чужди баща боба да викаш”

Според една от легендите за произхода на ритуала, той се корени в отношенията между булката и младоженеца. В стари времена момчетата от селото от малки ставали овчари в планината. Скитайки из полетата и планините, те не виждали млади момичета до деня на собствената си сватба. Заради неопитността на момчетата, лицата на невестите им били покривани с пайети. Така, докато ги сваляли една по една, младите мъже трябвало да се научат на нежност. „Oтлепването” на пайетите е добре да стане над печката – за да бъде добра поличба, за плодородие и благополучие. 

Съвременните изследователи на ритуала го свързват по-скоро със символичната трансформация на девойката в семейна жена. В преобразуването на гелината се наблюдава връзка с архаичната представа за смъртта, символичното умиране, загубата на старата й самоличност и нейното прераждане към новия й начин на живот. Сватбата се възприема като обред на преход, но за разлика от раждането и смъртта, в нея събитията са изиграни, по начин, по който символиката се запазва. Вероятно практиката за „писане” на булки сред българите-мюсюлмани има връзка с архаичната представа за временното им попадане в света на мъртвите. В този смисъл белосването на лицето може да се разглежда като признак за смърт, а “лепенето” на пайети и злато като елемент на прехода. Забулването на момата, от главата до петите, пък е свързано с нейното “скриване” от околните, а забраната да говори я прави невидима за този свят. За подобно тълкуване на обреда свидетелства погребалната практика в Тетевенско, в която, и до днес, починалото младо момиче се изписва и облича като булка преди погребението. Булката, подобно на умрялото момиче, облечена в своя костюм, който я крие от този свят, се преражда в новото си състояние. Сватбата се явява не само обред, но и етап от инициацията на момичето, което от мома се превръща в жена.

Кемпери под наем – марка RIMOR , основана 1978 година.

„Следвай желанията си“ с нашите нови кемпери!

Модел: RIMOR Horus –  новата идея за движение!

Компактност, лекота на управление, невероятни и модерни дизайнерски и интериорни решения, с базово оборудване на FIAT.

Спорт, открития, приключения и туристически пътувания, БЕЗ граници!

—————————————————————————————————————–

Модел: Rimor Seal 98 Plus – Приятел, който винаги е готов да тръгне!

 Модерни дизайнерски и интериорни решения, отделна баня и тоалетна, изключително голям багажник, с базово оборудване на FIAT.

 Идеален при пътуване и почивка с домашен уют, лукс и комфорт!! 

Кемпери под наем от „Кемпер рент Черга“,

тел.: 0898777324 и на FB: CamperRentCherga

Кемперите се фабрично нови и са оборудвани с всичко необходимо за гарантиране на удобство и конфорт. Атрактивни оферти за наем, без допълнителни такси.