Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Свастиките са изключително популярен символ, съхранен в българската материална култура. Виждаме ги грижливо извезани върху българските носии от всички етнографски области. Предците ни са ги изобразявали върху всевъзможни материали, навсякъде в бита и ритуалите си. Могат да се видят върху църкви, одежди, съдове, шлемове, обредни хлябове и къде ли още не… Най-старите образци от свастики са в ареала на северното причерноморие и Балканите, което дава основание да се твърди, че символът е изначално български. Датирани са на 12  хиляди години. В пределите на днешна България те са от времето на ранния Неолит –  Амулет от нефрит в ранно неолитно селище „Овчарово – гората”, край Търговище – І половина на 6 хил. пр. н.е.; фрагмент от керамичен съд със свастика от Деветашка пещера, Ловешко. Откриваме ги в тракийски светилища, вградени в стените на старата църква в Добърско, в колобърския пръстен със затворена свастика от находка в Шуменското плато, в Кърджали, Враца, София (8000 г.), върху плащеницата на знатен българин, за който се предполага, че е цар Калоян, погребан в църквата “Св. Четиридесет мъченици”, Велико Търново и много други. През всички епохи от развитието на човешката цивилизация до наши дни, земята ни е осеяна от артефакти. Сега свастиките са разпространени по целия свят, в почти всички култури от най-древни времена. Прадедите ни с изключително постоянство, творчество и въображение са създавали многобройни разновидности на символа, което подсказва, че той е бил важен за тях и са искали да съхранят нещо ценно за идните поколения. Какво е то?

В съзнанието на много от съвременниците свастиката е натоварена с негативната представа за човешкия геноцид на Третия райх, когато символът шества по света чрез окупираните от нацистите държави. Връзката между употребата на свастиката и разрухата, страданията и смъртта, които оставят след себе си, не е случайна. Според вярванията, свастиката има две разновидности с противоположно въздействие, които се разпознават според посоката, в която  биха се завъртели спрямо център, който може да се приеме като „Аз“ или „Полюс“:

Въртящата се наляво привлича деструктивни сили, а задвижващата се надясно –  градивни. Факт е, че Хитлер е избрал неподходящата… Нещо повече, санскритските корени на названието „свастика“ ги диференцират: има „сувастика“ – „су“ („добро”) и „асти“ (езикова абстракция на корена „ас” – “да бъда”), което значи „да бъде добро” и „свастика“,  символизираща разрушението и прехода от едно състояние в друго. Изображението с „бялата“ посока носи послания за благополучие, благоденствие и щастие. То е по-широко разпространеният вариант с дясно въртене, наречен “слънчев кръг”. “Този знак с „бялата“ посока (по посоката на часовниковата стрелка), е култът обожание към Слънцето и Светлината, но и към Разума на Вселената и мъдростта на живота”, пише Христо Танев – един от колосите на българската хералдика. Той, както и много други тълкуватели на символа, го свързват с нещо много по-дълбоко – житейската философия на мирозданието, като динамичен процес на непрекъснато противоборство и баланс между силите на съзиданието и разрушението, между женското и мъжко начало, между светлината и тъмнината, между проявите на четирите стихии, потребни за безкрайно възраждащия се нов живот. Показва същността на Божествения замисъл за развитието на света и свидетелства за познанието и мъдростта на хората, живели тук преди хилядолетия.

Някои от хипотезите за разтълкуване свързват свастиката с устройството на вселената. В древните ведически източници е указано, че нашата галактика – Млечният път – е с форма на свастика, а Слънчевата система се намира в едно от четирите рамена на Небесната свастика. Снимките на телескопа „Хабъл“ го потвърждават нагледно, а съвременната наука обяснява формата с неразривната връзка на магнитното поле с потоците от слънчева плазма. Възниква въпросът възможно ли е в древността да са имали толкова точни и задълбочени познания за космогонията?!

В древната ни история свастиката е знак на небесното покровителство върху енергията за живот и съзидание. Разпространението й в нашата страна е свързано с убеждението, че е образ на Млечния път и закриля България. През 956 г. колобърът Петър Осоговец в “Съдбата на народите”, пише следното: „Духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановление Млечния път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог и Млечният Път да Властва над България.“ Това писмено свидетелство, както и други източници, водят до идеята, че „Мъдростта, заложена в свастиката на българите, означава божествената мисъл, въплътена в конкретно висше действие и начертава посоката на движение в кръга на безкрайния и вечен бог – космическия разум.“

Древният символ е сред многото загадки, завещани от предците ни. Колкото повече отговори намираме при изследването му, толкова повече са въпросите, които си задаваме. Затова свастиката е останала като вечен завет между поколенията и свиден дар за духовното им израстване.

 

Автор: Д-р инж. Гинка Стоева

 

Share Button