Старият Пловдив – история и очарование

Ако сте привърженици на твърдението „Опознай родината, за да я обикнеш”, днес ще посетим заедно един много известен български град, но и много непознат, когато не сте се замисляли върху неговата история и днешен облик. Става въпрос за Пловдив. В Пловдивска област се намират живописната Долина на розите, балнеолечебните центрове в Хисаря и Нареченски бани, средновековната Асенова крепост, Бачковският манастир, Араповският манастир и още много исторически забележителности. Благоприятните климатични условия и географското местоположение на Пловдив са съдействали за неговото възходящо развитие през всичките исторически епохи. През града минават важни международни пътни артерии, които още от древността свързват Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика. Днес Пловдив е вторият по големина град в България – значим промишлен, търговски, научен, културен и комуникационен център.
Модерният център на града не е по-различен от всеки подобен в по-големите български градове – магазини, кафенета, административна част и т.н. Затова бързо преминаваме към същинската част на нашата разходка – Стария град, където мигновенно се „потапяме“ назад във вековете.
Хилядолетната история на Пловдив започва от най-северната точка на Трихълмието. В археологическия комплекс Небет тепе останки от праисторическо селище съжителстват с руини от римски и елинистични крепости, които са защитавали града до завоюването му от турците.
Ако от главната улица решим да тръгнем по посока към Стария град, сме раздвоени какво да посетим първо. Дали това да бъде Обредният дом, съхранил възрожденския дух с прекрасните си гипсови тавани, леко скърцащи дъски по пода и миризмата на истинско дърво, или църквата „Св. Богородица”. Последната представлява внушителна трикорабна базилика без купол, построена по идея на братя Чалъкови. Двукрилата порта от ковано желязо на стената опасва църквата от запад. През 1859 г. именно в тази църква за първи път се изполва българският език по време на богослужение.
Старите църкви са неразделна част от архитектурния ансамбъл на Трихълмието. Повечето от тях съществуват в сегашния си вид от средата на 19 век. По време на турското робство българите строят църквите вкопани дълбоко в земята, за да не предизвикват гнева на турците.
В описание на старата църква “Св. Св. Константин и Елена” се казва, че тя е “нещо изгнило и порутено, с малка врата, през която дори нисък човек трудно минава”. Живописно разположена в центъра на Стария град, църквата в сегашния си вид датира от 1832 г. и е типичен пример за църковната архитектура на 19 век. Тук се намира и много по-старата икона на Св. Св. Константин и Елена, за която се вярва че е чудодейна.
Другата църква “Св. Неделя” е построена през 1835 г. и също е свидетел на важни исторически събития. Най-ценното й притежание е иконостасът от 18 части, издигнат върху мраморна основа – постижение на майсторите – дърворезбари от дебърската школа. В католическата църква “Св. Лудвиг”, чийто огромен кръст се извисява в южното подножие на Трихълмието, пък е погребана майката на последния български цар Борис III.
Друга забележителност на стария Пловдив са неговите автентични старовремски къщи. Някои от тях са прекрасно реставрирани и много добре поддържани.
Важен елемент от цялостния ансамбъл на Стария град е и широчината на уличките. Водещ принцип по времето, когато са изграждани, е да има достатъчно място, за да се разминат два коня с ездачите или две натоварени мулета.
Къщите в архитектурен резерват Старинен Пловдив ни отвеждат близо век назад. Те са ценни архитектурни паметници от периода на Възраждането. За съжаление много от тях са унищожени по време на големите пожари през 1815, 1846 и 1898 година. След мащабна реставрационна и консервационна дейност през 60-те години те са възстановени, а голяма част от тях са обявени за паметници на културата. В своето историческо развитие Пловдивската къща е представена от два типа постройки. Първата е от ранния период на турския феодализъм. Това е двуетажна, рядко едноетажна, несиметрична къща, съхранила модела от българските високопланински селища. Отличава се с отворен чардак, поддържан от дървени колони, който се подава над улицата или по-рядко над двора. Къщата се състои от две или три, рядко четири стаи, разпределени на един или два етажа.
В началото на 19 в. се появява нов тип жилищна постройка – симетрична къща. Засилена е конструкцията, а архитектурата и вътрешната й украса са по-богати и по-сложни. При този тип къщи неотменно присъстват салонът на приземния етаж, стълбището към горния етаж и просторната приемна срещу него. Спалните помещения са разпределени около приемната. Тези къщи се отличават с изключителните си дърворезби по таваните, стенописи, пейзажи, прекрасно изписани ниши, вградени гардероби, килери, шкафове и какво ли още не .
Сред крепостните врати най-колоритна и запазена е Хисар капия, от времето на императорите Траян и Марк Аврелий. Останките от втората крепостна стена на Тримонциум показват, че тя е имала солидни кули и бойници, била е висока 8 м и дебела 2,3 м. Изградена е от огромни каменни блокове, хоризонтално свързани с метални сглобки. Открит е таен вход към крепостта, който е свързвал акрополиса с брега на р. Марица чрез тунел и стълби, вдълбани в скалите на Небет тепе.
Още много интересни неща могат да се видят в стария Пловдив. Затова не се колебайте. При първа възможност го посетете и със сигурност няма да съжалявате.