Сборяново – докосвания до безсмъртието

Ако желанието ви е да разберете България, но нямате време да я обходите надлъж и шир, едно пътуване до Сборяново ще ви позволи да се докоснете до богато минало, събрано на малко парче земя. Националният резерват Сборяново е разположен на 5 км от Исперих, на 80 км от Русе и на 120 км от Варна.
Сборяново е пример за напластявани през хилядолетията култури и религии на траки, римляни и прабългари, на орфици и тангристи, на християни и мюсюлмани. Край старините, сред мистичната природа, и сега се извършват обреди с хилядолетни корени.
Мащабните археологически разкопки през изминалите 25 г. позволяват днес да твърдим, че тук се намира духовната и политическа столица на гетите – най- прочутото със справедливостта си и с учението за безсмъртието на душата тракийско племе от І хил.пр.Хр., казва ст.н.с.д-р Диана Гергова от Археологическия институт с музей при БАН. Може да се каже още, че това е отдавна търсената Даусдава (в превод „Градът на вълците” или „Градът на светлината”) от Деветата карта на големия географ от І в. Клавдий Птолемей.
Перлата на столицата на гетите е уникалният архитектурен ансамбъл от трите Свещарски гробници от края на IV и началото на III в.пр.Хр. Първата от тях, открита през 1982 г., е включена в листата на световното наследство на ЮНЕСКО. Гробницата е уникална не само за Тракия, но и за цялото Средиземноморие, с плана си и със съчетанието на архитектура, скулптура и живопис. Гробната камера представлява интериор на храм, място за обезсмъртяване и обожествяване на тракийския владетел, в което са ложетата на царя и неговата съпруга. На стената е представена сцена на обожествяване на владетеля. Десетте скулптирани кариатиди с различни лица са символи на Великата богиня. Гробницата е изградена така, че оста й има точна ориентация спрямо зимното слънцестоене, когато проникващите слънчеви лъчи огрявали именно сцената на обезсмъртяването. Гетите, практикуващи тайните обреди на обезсмъртяването, свързвали цикъла на живота с този на космоса.
Уникални с отварящите се в противоположни посоки плъзгащи се врати са и двете по-малки гробници. Този ансамбъл е най-яркото доказателство за изключителното сакрално значение на гетското средище. То се родее с отдалечени, но свещени райони в Мала Азия, Македония и Южна Италия, с Александрия и дори Ерусалим. Всички те познавали учението на орфизма за безсмъртието на душата и нейното прераждане, пряк предшественик на ранното християнство и неговата архитектура.
Ако сте готови да бъдете водени не само от екскурзоводите в гробниците, но и от собствения си откривателски дух, имате шанса единствено тук да се разходите из всички основни компоненти на гетската столица.
Отправете се към „Стъпката на Демир баба“– високото плато на източния бряг на реката, откъдето се виждат като на длан долината, водеща към Дунава, древните тракийски олтари, укрепения с мощни стени град на гетите Хелис и най- високите могили.
Светилищата на траките, местата за общуване на живите с боговете, са в подчертан контраст с великолепието на гробниците. Те се отличават със своята простота и видим стремеж за ненакърнимост на природата. На север от „стъпката” ще навлезете в територията на най-древното тракийско светилище в м. “Камен рид”, основано още в края на І хил.пр.Хр. Оградено е от невисоки стени, с отделни ритуални участъци – скална площадка с измазани глинени олтари, вкопани в скалата жертвени ями, каменен кръг със свещено дърво в центъра.
Върнете се по алеята и се спуснете по стъпалата към другото тракийско светилище, в долината край извора „Петте пръста”. Този извор е първият на юг от Дунава и именно заради него траките са основали тук своята религиозна и политическа столица. Тук традицията на свещеното място е най-силна. Тракийският стъпаловиден олтар и каменният блок, вградени в текето, както и олтарът за жертвоприношения при портата на двора, са запазили своето ритуално значение и до днес.
Оброчни плочи на тракийския конник свидетелстват, че и през римската епоха тук е съществувало светилище, а мегалитните блокове от стари градежи – че и прабългарите са почитали това място. Днес липсващ каменен кръст над текето, както и спомен за манастир на „Св. Георги“ са свидетелство за присъствието и на християнството тук.
Над района на Сборяново все още витае и една хипотеза. Върху вградена в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново колона великият български хан Омуртаг е оставил надпис с мъдри думи. „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда”. С тази мисъл той издигнал всеславна могила между Плиска и Дунава, която все още не е идентифицирана. Дали Голямата Свещарска могила, наричана още и Омуртаговата, е била всеславната могила на хана, е въпрос, на който ще получим отговор след приключването на разкопките през следващия сезон, казва д-р Гергова. Сигурно е обаче, че именно по негово време, прабългарите, все още езичници, са насипвали могили между хилядолетие по-ранните тракийски. Близки били възгледите им до тези на траките – имали един и същ тотем – вълка, почитали и познавали звездите.
Култовите паметници в Сборяново показват, че то е този кръстопът на религии, в който те се развиват, докосват, взаимно се допълват и остават по своята същност верни на идеята за божественото в човека.