Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

На 29-ти май 1912 г. край село Малая Перешчепина, Украйна, е намерено огромно съкровище с повече от 800 различни предмета, направени от злато или сребро. Години след откритието, през 1984 г., немският археолог и специалист по ранно средновековие Йоаким Вернер установява, че върху два от пръстените е написано името на владетеля на Старата Велика България хан Кубрат. Така се поражда и хипотезата, че това именно е и мястото, където бил погребан българският хан.  Но има ли в действителност достатъчно данни за това?

За хан Кубрат се знае главно от византийските автори Теофан Изповедник и патриарх Никифор, според които той бил от рода Дуло, както и племенник на хунския вожд Органа. Вероятно през 619 г. придружил чичо си в Константинопол и останал там за известно време. Между 631–635 г. Кубрат обединил българите и сродните им племена и успял да създаде свое ханство, твърде голямо както по племенен, така и по териториален обхват, наречено „Старата Велика България“.

Най-общо казано територията на Кубратовата България заемала земите на днешна Украйна и Южна Русия. Затова не е чудно, че точно на тази територията е намерено съкровището му. Когато селяните от с. Малая Перешчепина го намерили, те, разбира се, не били наясно, че става дума за предмети от такова естество. Всъщност това били две овчарчета, които, докато пасяли овцете си, забелязали в дюните вдлъбнатина в пясъка. Разрoвили я и открили златен съд. После, казали за откритието си на майката на едното момче, а тя уведомила местните власти и в присъствие на селския пристав, започнали да разкопават дюната. Но поради непрофесионалната си работа копачите, местни селяни, унищожили голямa част от предметите.

Въпреки набезите на първите откриватели, намерените предмети са впечатляващи по брой и качество. Безспорно, най-важните от тях са пръстените с монограми, удостоверяващи българската му принадлежност. Те са три, сходни по изработка, отличаващи се само по надписите си. На тях се чете ХОВРАТОY, ХОВРАТОY PATPIKIOY и BATOPHANOY PATPIKIOY. Първите два надписа означават “на Ховрат (Кубрат)” и “на Ховрат (Кубрат) патриция”, а третият –  “на патриция бат Орхана (Органа)”. Явно става дума за българския хан Кубрат и неговия чичо, хунския вожд Органа.

Има и други важни предмети като жезъл, златен рог за пиене, златна катарама на колан, както и златен меч. Oстрието на последния е силно корозирало и са запазени само няколко отделни фрагмента от него. Въпреки това мечът е сред най-важните находки, защото според някои учени е изработен специално за Кубрат от византийски майстори. Всъщност голяма част от предметите имат византийска изработка, което още веднъж свързва принадлежността им с българския хан. По време на престоя си в Константинопол, заедно с чичо си хунския вожд Органа, хан Кубрат бил покръстен, получил титлата “патриции” и най-вероятно тогава се сдобил голяма част от предметите.

Най-големият въпрос свързан със съкровището е дали то e част от погребалния инвентар на важен аристократ, в частност хан Кубрат, или е просто укрито имане. През 2001 г. Организацията на българите в Украйна, определяйки мястото на откритието за гроб хан Кубрат, изгражда негов паметник, но редица видни учени не са съгласни с това решение. Според тях наличният археологически материал показва ясно, че няма данни за погребение. Липсват каквито и да е следи от трупоизгаряне или горене на предметите, които би трябвало да придружават мъртвия, в случай, че той е бил погребан според езическите обичаи. Както стана ясно обаче Кубрат е бил християнин, което предполага трупополагане, за което също няма следи. От друга страна придружаващият инвентар е прекалено голям и необичаен за християнско погребение. Християнската традиция не допуска прекалена пищност при погребенията, a находките от Перешчепина показват изобилие на златни и сребърни предмети, изобщо това би трябвало да бъде най-богатото “погребение” на аристократ в Европа от това време.

Много по-вероятно е да става дума за укрито съкровище. Според някои учени това е станало по времето на хан Аспарух, синът на Кубрат, когато, под натиска на хазарите, той тръгва на югозапад към днешна България. Вероятно отрядът му е попаднал в засада и обкръжение от преследващите ги хазари и за да не попадне съкровището във вражески ръце, са го закопали, с намерение, ако се измъкнат, после да си го вземат обратно, но такъв случай не се е отдал и Аспарух не е успял да прибере бащиното си наследство. Според други възможно е, съкровището да е заровено от хазарите, пак в такава ситуация, а предметите на Кубрат да са тяхна трофейна плячка.

Каквото и да се е случило, за наше голямо щастие този, който е заровил съкровището от Малая Перешчепина не е успял да си го прибере, защото в противен случай тези предмети никога нямаше да достигнат до нас.

 

Share Button