Съветите на бабата-акушерка

На 8 януари, Бабин ден, българинът почита възрастните жени, които някога били единствената родилна помощ

Децата са радостта и смисъла в живота ни. Къща без деца – огън да я гори, казвали старите българи и със страх пред злото, което дебне отвсякъде, но и с много фантазия и вдъхновение, извличали скрития смисъл от всичко, което можело да им помогне. На 8 януари българинът с респект и обич почита своите баби-акушерки, които някога били единствената родилна помощ и помагали не само в мига на раждането, но и във всички предишни и следващи моменти. Те единствени знаели как да се роди здраво и хубаво дете, как може да се определи пола му, как да се предпази от лоша орис.
В нашия свят чудеса не стават. Или може би само преди Коледа понякога. В света на предците ни чудесата са част от живота. Вратата между световете е леко открехната: от отвъдното, от „край свет” пристъпят невидими дихания, дават указания, причиняват кога добро, кога зло. Нашенецът се страхувал от тях, но и ги очаквал, знаел как да ги посрещне, как да ги омилостиви, залъже, понякога откровено сплаши. Знаел и как да измоли от техния отвъден свят любов, радост, късмет, здраве и дълъг живот. Още повече ги искал той за своите деца и се стараел по всякакъв магически начин да ги предизвиква. Слагал на орисниците паничка с мед и златна пара до главата на новороденото – като дойдат, да го орисат на хубав живот. Разсипвал пред прага купчина зърна и се надявал, че като почнат да ги броят, гостите, идващи за лошо, се залъгват и забравят закъде са тръгнали. Времето минавало, а след първи петли трябвало да си отиват. До главата на родилката и бебенцето пък винаги седял ръжен, брадва, секира, горял огън – все неща, от които злото се плаши.
За красотата и здравето на децата се грижели още отрано. Особено добър ден за вълшебства в тази посока е денят на сватбата. Ако тогава се мацне с брашно от хляба лицето на младоженеца и се каже: „както е бяло брашното, така да са бели и децата”, така ще стане. Ако невестата иска децата й да приличат на нейния род, трябва само на излизане от бащиния си дом да се обърне. И магията е сторена. Ако пък разрови жаравата в огнището на новия си дом, децата ще са румени и здрави.
Период за магически вълшебства е и бременността. Съветите на бабата-акушерка в него са неоценими. Много забрани и ритуали налагал нейният неписан, но изключително богат, медицински наръчник. Не трябва да се върши, нито да се наподобява нещо, което може да затрудни раждането, да навреди на детето. И, разбира се, може да се покаже на силите от отвъдното какво се очаква от тях, да им се „подскаже” какво да направят. И младите жени безрезервно и старателно им давали знаци. В онзи свят на непрекъснати превъплъщения всичко можело да се случи.
Някои от съветите можем да чуем и от днешните акушерки, тихичко, ей така, „за всеки случай”.

За да не роди трудно

Бременната жена не стои на вратата и не изпраща гости, не сключва пръстите си, не прави възли на конците, с които приготвя пеленките, за да не се завърже раждането. Не прескача пръти, защото “ако я види душманка, ще вплете прътите в плет и ще роди трудно”. Не се докосва до прежда и всичко, което може да заплете. Не прекрачва въже, хомот, мотовилка, маша, за да не се роди детето, задушено от пъпната връв. Не вдига тежко. Не ходи боса по земята. Не пали огън, за да не се роди недоносено. Не се реши на залез. Не се мери и на височина – да не се изпъва детето и да плаче.
В къща с бременна жена слагат дървата в огнището с върха надолу, за да не се роди детето наопаки (тоест седалищно).
Магическо средство за предпазване е белият пояс, който някогашните бременни обичали да си слагат. Вярвали, че е на самата Богородица. Също така почитали празниците Св. Ана (25 юли), Голяма Богородица (15 август), Св. Симеон (1 септември), Св. Варвара (4 декември) и Игнажден (20 декември). С влизането пък в деветия месец, отивали в църква и палели свещ на Богородица.
Когато детето помръдне в утробата, жената меси бяла, „чиста” пита и раздава по парченце от нея с мед на близки и роднини. И оттогава, всяка сряда и всеки петък до раждането раздава по нещо на сиромаси. През деветия месец жената постоянно носи със себе си сладки гевречета, за да може, като срещне дете, да му даде. Други раздавания не прави, “за да не си раздаде сполеза” и да роди трудно.

За да няма дефект детето  

Най-първа грижа е за детенцето, да е то здраво, без недъзи, без увреждания. Жената не бива да прескача метла, ръжен и режещи инструменти, за да не се “отреже” някоя част на детенцето. Не седи с кръстосани крака, за да не са криви краката на детето или да не направи аборт. Не седи на място, където са лежали котка, куче и пр., да не е космато. Не се провира през дупка, иначе клепките на детето ще са къси. Не ходи по разлята вода или смет, за да няма бебенцето лоша кожа. Не коли животни. Не шие копчета, за да не остане детето нямо, да не му зашие езика. Не сече дърво. Не се присмива на чужди недостатъци, защото детето й ще ги притежава.
Забраняват се лъжата и кражбата. Вярвало се, че ако бременната се сепне от уплаха и се пипне някъде по тялото, на същото място ще остане белег за цял живот.
Не бива да гледа сватбено знаме, защото по него е завит бръшлян, който е самодивско цвете. Не венчава и не ходи на сватба.

За да е красиво

За да е красиво детето, добре е бременната често да се оглежда в бистра вода. Или да застане някоя вечер под ябълково дърво в градината. Ако е зима, да гледа дървото, ако е лято – плодовете му. Така бузките на детето ще са бели и червени.
Ако при раждането жената се е държала за топола – ще е високо и стройно, ако със слънцето се е гледала или с месеца е говорела, ще бъде красиво и лично. В някои села, въпреки забраната за кражба, все пак оправдават краденето на прясно мляко, с което бременната да си измие лицето. Така и лицето на детето й ще е бяло като млякото.
В началото на бременността не се говори много за нея. Но когато започне да й „личи”, вече не трябва да мълчи, за да не се роди детето нямо. Колкото повече се “похвали”, толкова по-разговорливо ще е то.