Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Регионален исторически музей – Кърджали е създаден през 1965 г., за да проучва, съхранява и популяризира културно-историческото наследство в Източните Родопи. Oсновният му фонд включва над 40 000 културни ценности, свързани с историята и природата на Източните Родопи. Музеят се помещава в уникална сграда, обявена за архитектурно – строителен паметник, недвижима културна ценност с национално значение. Тя е разположена сред красив парк, където растат над 30 екзотични растителни вида. Сградата е построена в периода 1922–1930 г.
След извършена адаптация, площта й е организирана на 3 етажа, в 30 експозиционни зали, в които се поместват експозициите на отдел Археология, Етнография и Природа.
В чест на 50-тата годишнина от създаването на музея, отварят врати обновената експозиция „Църковно изкуство” и изложбата „Кърджали – градът”. (picture_1)

Археология
Експозицията на отдела проследява културата на населението от епохата на неолита до средновековието. Представени са колекции от керамични съдове и каменни оръдия на труда, сред които особен интерес представляват изработените в халколитното селище при с. Седларе, както и богато орнаментираните идоли. Вотивната пластика от римската епоха – бронзова и мраморна, се отличава с характерния си примитивизъм.
Стенописите от средновековния манастир „Св. Йоан Продром” са едни от най-добрите образци на византийското църковно изкуство. Впечатляващи са луксозните сграфито съдове, металните и стъклени накити. В коридорите на експозицията могат да бъдат видени най-интересните находки от Перперикон и светилището при с. Татул. (picture_2; picture_3)

Църковно изкуство
Следа от богатото културно наследство на Източните Родопи са и произведенията на иконописта, датирани към ХVІ – ХVІІІ в. Тяхната големина, дъбовите им основи, профилираните рамки, характерния релефен грунд, линеарно-декоративната версия на образите, издължените им пропорции, изобилието от злато предполагат, че те са били част от украсата на монументални и просторни храмове, подходящи за такъв тип представителни икони. Силата на мистичното излъчване на образите нарежда тези паметници сред най-добрите образци на изкуството от българските земи от това време. (picture_4; picture_5)

Етнография
Етнографската експозиция показва богатата и разнообразна традиционна народна култура на населението от Източните Родопи в края на ХІХ и нач. на ХХ в.
Представени са основните поминъци на населението, типовете традиционно народно облекло с пъстрите багри, шевици и тъкани. Възстановките на мандра, на въглищарска, папукчийска и абаджийска работилници показват характерните за Кърджали и региона професионални занаяти. Празничните обичаи и обреди, включени в народния календар заемат важно място в живота на източнородопското население. Богатата обредност в своята пъстрота от езичество и различни религии е постигнала съгласие в името на надеждата за плодородие и благоденствие. (picture_6; picture_7)

Кърджали – градът
Изложбата „Кърджали – градът” обхваща периода от Освобождението на Кърджали през 1912 г. до 40-те години на XX в. Тя проследява превръщането на селището в град, част от модерна България. Представени са лични вещи и документи на ген. Васил Делов, освободителя на Кърджали, оръжия и предмети от Балканската, Първата и Втората световна война. Първата учителка, първият лекар, тютюневи търговци и индустриалци – това са само част от хората, превърнали Кърджали в съвременен град. С оригинални мебели, картини и тоалети е направен опит за възстановяване на бита и духа на това отминало време. (picture_8; picture_9)

Природа
Eкспозицията на Природонаучен отдел отразява забележителната природа на Източните Родопи, като поставя акценти върху нейните уникални ценности.
Живият свят в тази част на България е представен посредством хербариумни образци, илюстриращи растителното богатство на региона и цветни фотоси – пана, показващи характерни и значими видове от неговата фауна. Геологичната част от експозицията съдържа изключително атрактивни колекции от рудни и нерудни суровини, кристали, редки полускъпоценни минерали, както и ценни образци от петрографията и палеонтологията на региона.
Най-голям интерес представляват полускъпоценните минерали: планински кристал, млечен кварц, аметист, опушен кварц, морион, гранат, различни видове опал, обсидиан
и др. В зала Палеонтология централно място заема фосилният вид риба Rhodopotilapia gracialis от сем. Cichlidae, датиран към ранния олигоцен (32.28 – 31.82 млн. г.). Това е вторият фосилен представител на семейството, открит в Европа. (picture_10; picture_11)

Художествен отдел „Станка Димитрова”
Постоянната експозиция на отдела се помещава в красива сграда, строена в края на 19-ти век, архитектурно-строителен паметник, недвижима културна ценност с местно значние. (picture_12)

Стари майстори
Творбите са от края на 19-ти – средата на 20-ти век. Представените автори са знакови за българското изобразително изкуство. Това са Антон Митов, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Димитър Гюдженов и други. В експозицията те са представени с творби, които макар и по-камерни, подчертават пластичния език и характерните изразни средства в техните картини.
Силно присъствие имат художници, които творят в периода между двете световни войни, като Никола Михайлов, Стефан Иванов, Елена Карамихайлова, Сирак Скитник, Иван Пенков и други. Тук е и особеното място на Владимир Димитров – Майстора с уникалния му талант за българския натюрел и бит, изразен в четири негови произведения. Осезателно присъстват Бенчо Обрешков, Илия Петров, Бочо Донев, Димитър Казаков, Генко Генков. (picture_13; picture_14)

Съвременни автори от 80-те и 90-те години на XX век

Експозицията представя впечатляваща колекция на картини и скулптури от периода 80-те – 90-те години на 20-ти век. Макар и от различни поколения общото, което обединява показаните творци е стремежът към търсене на най-съвременния художествен език и изразни средства, които да обогатят българското изобразително изкуство в края на 20-ти век.
В живопистта това са автори като Емил Стойчев, Георги Божилов, Христо Симеонов, Василка Монева, Володя Кенарев, Николай Караджов, Енчо Пиронков, Лика Янко и други.
Колекцията от бронзова пластика е по-камерна, но въздейства също със своя новаторски подход и естетическо усещане. Знакови имена тук са Вежди Рашидов, Емил Попов, Павел Койчев, Зиятин Нуриев и други.
Със своята естетическа визия изложбата със сигурност ще привлече вниманието и заслужения респект на ценителите. (picture_15; picture_16)

Икони от Източните Родопи XVII – XX век
Eкспонираните икони са от Източните Родопи – от селата Костилково, Долно Луково, Перперек, Мандрица, Пелевун. Колекцията обхваща периода на Късното средновековие и Възраждането – от 17-ти до началото на 20-ти век и показва богатството на теми и сюжети, застъпени в християнското изкуство.
Най-ранните образци са няколко безценни икони от 17-ти век – „Христос Пантократор”, „Св. Богородица с Младенеца” тип „Одигитрия” и др., а най-късните – от началото на 20-ти век. Сред особено интересните са две, представящи „Св. Богородица неувяхваща роза” – едната на Х. Анагностис, а другата част от триптих.
Повечето от зографите са от гръцки произход – Зисиос, Николаос Адриануполитис, Спирос, Михаил, Панайотис и др.
Показаните икони са уникални образци на християнската иконопис от периода 17-ти – 20-ти век, безспорно свидетелство за присъствието и силата на християнската духовност в Източните Родопи през този период. (picture_17; picture_18)

Контакти:

Регионален исторически музей – Кърджали
гр. Кърджали, 6600
ул. “Републиканска” №4
България
http://rim-kardzhali.bg/
информация и записвания: 0361/63584

Share Button