РИЛСКИ МАНАСТИР

Рилският манастир е основан през първата половина на X век – само три века след създаването на българската държава. Това било времето, когато тя вече е играела ключова роля в политическия и културен живот на Югоизточна Европа.

Манастирът съществува вече повече от хиляда години, през които е съхранил и обогатил националните ценности и традиции. В тежките времена, когато България не е била свободна държава, манастирът играел ролята на неофициално средище на образованието и културата и поддържал интензивни връзки с близки и далечни страни. За много векове той бил хранилище на българската книжнина, художествените изкуства и занаяти.

Манастирът носи името на светията Иван, живял там в края на IX и началото на X век. Той избягва във Великата рилска пустиня, след като неговите близки така и не приели избора му да стане монах и го увещавали да се върне към мирския живот.

Заради вмешателството на роднини станала и друга история. Племенникът на Иван – Лука поискал да живее с него. Но баща му дошъл да си го прибере, проклел светеца и дори хвърлил камъни по него. Когато тръгнали с детето надолу, изпод земята излязла змия и ухапала момчето. То починало, но според легендата душата му се върнала при отшелника. В негова памет в близост до манастира е издигната църквата “Свети Лука”, чийто стени са богато изписани, а в свода й за първи път в българската иконография са представени знаците на зодиака.

Рилският светец бил голям праведник и лечител, за което свидетелстват множество писмени и устни предания. В тях понякога е трудно да се прокара границата между легенда и действителност, между измислица и истина. Сериозно писмено свидетелство е оставеният от Иван Рилски Завет, дошъл до нас в по-късни преписи. На 40 минути път пеша от манастира, върху северния склон на Рила се намира старият скит “Постницата”, където съгласно Завета е живял, а после е бил погребан Свети Иван. Чрез тясна пещерна пролука се изкачвате до красива обзорна площадка, но всеки ентусиаст, стигнал до тук, трябва да има предвид, че от там преминават единствено и само праведните.

Интересно е това, че когато усетил дъха на смъртта, Иван Рилски си приготвил сам гроба и го напълнил със специални, известни единствено нему треви. Благодарение на тях, тялото му не е станало на прах, а се превърнало в мощи. Отначало те били пренесени в Средец (днешна София), а по-късно, през 1197 г. цар Асен ги пренесъл в новата столица Търново. Когато по време на турското робство те били върнати обратно в Рилския манастир, хиляди хора следвали християнския светец до неговото вечно жилище. Така религиозното шествие се превърнало и в своеобразен протест срещу поробителите.

От самото му създаване в Рилския манастир било

установено правилото, че всеки, който живее в него, трябва да бъде ограмотен. За тази цел действали две училища – едното за начално обучение, другото за усъвършенстване. Вероятно и поради тази причина манастирската библиотека била една от най-големите в българските земи. Нейният фонд съставлява около 32 000 тома, от които най-ценни са създадените в самия манастир около 25 ръкописни творения.

В днешно време манастирският музей е не само изключително богат, но и умело подреден. Струва си човек да види всичко това. Безспорно най-голям интерес предизвиква резбованият кръст от т. нар. самшитово дърво, изработен от монаха Рафаил. Някои изследователи на източнохристиянското изкуство определят направата на кръстове като “манастирско ръкоделие”. От двете му страни са издълбани 36 сцени с около 200 фигури. Умелата Рафаилова ръка “е вместила” във всяка малка площ множество библейски истории, моделирани с живи пластични фигури. И всеки мотив, всяка релефна миниатюра разкрива вечността на изкуството. Той работил над уникалния кръст цели 12 години, от 1790 до 1802 г., като накрая ослепял над него. Така работата на Рафаил може да бъде сравнена със своеобразен християнски подвиг.

Предлагаме ви също да обърнете внимание и на магерницата – манастирската кухня. Тя е най-добре съхранена от стопанските постройки. В този си вид е построена след последния голям пожар през 1833, превърнал обителта почти в руини. Запазени са и до днес огнищата с огромните котли, в един от които се побира цял вол и още по време на Възраждането е била в състояние да изхранва до 4 000 души едновременно. На Балканите не съществува друга подобна магерница и то не само заради забележителните й размери. Сводестият таван, който служи и за комин, прилича на риба, обърната с люспите навътре. А чрез пирамидално редувани арки и пандантиви с различни размери самоукият майстор е достигнал устойчива височина от 22 метра. Същият този статичен принцип на устойчивост 56 години по-късно е приложил инж. Айфел в своята желязна кула в Париж.

Рилският манастир, най-голям на Балканския полуостров, представлява най-монументалният архитектурен паметник на Българското възраждане. По-стара от него е само Хрельовата кула, издигната през 1333-1335 г, която му придава вид на средновековна феодална крепост.

Непристъпна отвън, манастирската сграда е просторна и светла, изящна и величествена. Общата застроена площ е 32 000 кв. м, в която броят на помещенията надхвърля триста. Най-красиви са стаите за гости, създадени и поддържани от градове-дарители като Копривщица, Тетевен и Чирпан. Отделните крила в бяло, жълто, червено, черно и кафяво напомнят разноцветни български шевици. Този истински възрожденски шедьовър поразява с величие и интимност, с красотата на ажурните многоцветни фасади. Покрити галерии-чердаци с ведри багри, потънали в сянка или “окъпани” в слънчева светлина; изчистени линии на бели колони, обрамчени с червени и черни контури; весели малки кътчета с дъговидни фасади; плетеница от открити стълбища, подобни на тези в гигантски кораб с множество палуби – всичко това е Рилският манастир!