Резбари доказват майсторлък с облог, както преди 200 години

Векове наред хората са доказвали превъзходство един над друг по различни начини – от воденето на войни и организирането на дуели в древността и Средновековието, до спортните надпревари и конкурси, достигнали чак до наши дни. Някога по българските земи твърде разпространен бил облогът. Обзалагане се правело за различни неща – кой е по-добър танцьор или певец, кой може да изпие повече вино или кой може да измайстори по-хубав таван на къща.
Тази година бе отбелязана 200-годишнината от облога между тревненския майстор резбар и неговия калфа, който се счита и за първия художествен конкурс в България. Точно на Димитровден (26 октомври) в Трявна откриха монументална дървопластика, наречена “Тревненска колона”. Това бе кулминацията на събитията, посветени на 200-годишнината от историческия облог в Даскаловата къща. Китният балкански градец е особено популярен и с прочутата си школа по дърворезба.
Легендите, разказват, че преди 200 години, точно на Гергьовден – 6 май, майстор Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца сключили облог за направата на резбовани тавани. Двамата се трудили в продължение на шест месеца, без да знаят какво прави другият. На Димитровден приключили работа и тревненци останали поразени, когато открили, че и двамата са изработили красиви слънца. Днес те могат да бъдат видени на таваните на една от най-хубавите тревненски възрожденски къщи – Даскаловата. В знак на признателност към някогашните майстори, 88 резбари – толкова, колкото са розетките с цветя в тавана на майстор Димитър Ошанеца, са изработили специална колона. За направата й е използван 208-годишен странджански дъб.
“Тревненската колона” представлява пластика, която носи няколко символни елемента, разказва уста Дарин Божков, потомствен резбар и автор на проекта. Чрез нея представяме Тревненската школа като майка, която ни е създала, отхранила и отгледала. В нейната утроба е изобразен водолей от резбовани плочки, които са изработени от резбарите. Всеки е направил някакъв знак. Накрая плочките са вградени в старото дъбово дърво. По този начин днешните резбари изразяваме почитта и уважението си към старите майстори и показваме, че 200 години след облога в Даскаловата къща, нас и изкуството все още ни има. Освен това на колоната са представени петте стихии според прабългарския календар – огън, вода, метал, дърво и земя. С това искаме още веднъж да подчертаем, че сме българи. Изобразен е и знакът на Тревненската резбарска школа, който е специфичен герб”.
И в наши дни продължава да живее традицията майстори да мерят умения, сключвайки облог. Самият Дарин Божков печели титлата “уста” през 1992 г., след облог, подобен на този през 1808 г. Тогава четирима резбари, завършили Художествената академия, се обзалагат кой е по-добър майстор. Работят от Гергьовден до Димитровден, както старите майстори. Накрая тревненската резбарска гилдия и професорите Антон Дончев и Кънчо Цанев преглежда работите и изслушва публичната защита на съревноваващите се. Чрез тайно гласуване тя присъжда званието “уста”, което означава първомайстор, и опасва червения пояс, символ на майсторството, на Дарин Божков. Неговата дървена порта от дъб, тежаща над 4 тона, е впечатляваща.
През миналата година уста Дарин Божков и още няколко тревненски майстори отново се отдават на предизвикателството, но този път то е кой ще направи по-красив интериор на стая в старата възрожденска къща, известна като Калинчевата. Съревнованието за втори път печели уста Дарин.
“Исках да направя така, че когато човек влезе в тази стая, да не се чувства като в музей – казва той. – Беше ми необходим елемент, който да е хем акцент, хем да организира интериора. След безсънна нощ стигнах до идеята, че изобразяването на старата българска азбука – глаголицата, на тавана е точно това, което търся.
Освен перфектна графична и фонетична система, всеки знак на древната азбука е натоварен с философски смисъл. Например “аз”-ът на българите е символ на вярата, “буки” е на Бог, има също така знаци за слънце, луна, звезди, трева и семе, диви зверове и риби. Така че в знаците на глаголицата е вплетено всичко под слънцето. Или ако в Даскаловата къща е изобразено слънцето, аз чрез глаголицата съм изобразил всичко под него.”
Слушайки уста Дарин, човек разбира колко много символика, житейска философия и мъдрост оставя всеки един майстор в творбите си. И освен че може да ги видите в Трявна, може и сами да хванете инструментите и да се убедите, че за това изкуство са необходими много неща – дарба, желание, познания и усет към красивото. А накрая е добре да завършите както старите майстори след края на съревнованието – на богата трапеза, с чаша руйно вино в ръка.