Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Сред най-интересните и неразгадани предмети, намерени по нашите земи и датирани във времето на каменно-медната епоха, е миниатюрна фигурка, наподобяваща някакъв вид постройка. Редица учени са се опитвали да разберат какво представлява и за какво е била използвана, но все още няма единно становище. Намерена при разкопки на селищна могила край с. Драма, Ямболско, тази малка глинена постройка явно e имала голяма стойност за собственика й.

Въпреки скромните размери, от само десетина сантиметра на височина, се наблюдава фин завършек и стремеж към показване на възможно най-много детайли. Загадъчният предмет се състои общо от две части – външна и вътрешна. Външната му част е съставена от открита площадка, която води към вътрешна, затворена част. “Помещението” е покрито с покрив, старателно украсен с елементи във формата на малки прорези по ъглите и върху някои части от гладката повърхност. Покривът е разделен на две отделения, като във второто са пробити осем кръга, наредени по четири, в две редици. Цялата миниатюра е стъпила върху четири конусовидни крачета, което вероятно подсказва, че е била направена, за да стъпи върху някаква друга основа.

Според една от изказаните теории фигурката би могла да бъде интерпретирана като модел на праисторическа пещ или къща. Такива модели са намирани по нашите, но и по други земи и се смята, че са отразявали реални сгради и практики, свързани с древни погребални ритуали. В Древен Египет например, по-заможните египтяни били погребвани с подобни модели на къщи, за да може душата им да се възползва от домашния уют и в отвъдното. Тези умалени къщи, поставяни в гробниците им, изцяло наподобяват истинските къщи и се състоят от едно или няколко вътрешни помещения и външен двор. В миниатюрните къщички, най-често в двора, били поднасяни хранителни дарове с цел те никога да не свършват и покойникът да има винаги от всичко необходимо. В предната си част къщичката имала чучур, през който водата за възлияние можела да изтече, т.е. тя служела и при погребалния култ на покойника. Подобна интерпретация за загадъчната фигурка е възможна, но тя трудно ще обясни осемте отвора на покрива й, които едва ли са служили за прозорци на къща.

Според друга теория миниатюрата е по-скоро модел на храм, в който се помещавал духът пазител на домашното огнище. Огнището се смятало за свято място в дома, още от най-древни времена, а култът към неговия пазител се среща из почти цяла Европа. Присъствието на огъня в дома е за защита на живота и отблъскване на бродещите в тъмнината злини. Разгарянето му съвпада по смисъл с изгряването на слънцето и се свързва с новото раждане. Не е изключено умалената сграда да е свързана и с култа към слънцето, заради кръглите отвори на покрива й. Kултът към Бога-Слънце заема основна  роля в религиозните системи на древните общества и в частност на народите, живели по българските земи. Със светлината си Слънцето, подобно на огъня, прогонвало злите сили и не е изключено направата на глинената фигурка да е имала същата символика

В подкрепа на втората теория, която предполага, че става дума за умален модел на храм, може да се отнесе и евентуалната му употреба. Заради осемте дупки върху горната му част, предметът би могъл да се използва като лампа с маслен фитил. Друг вид употреба е като олтар за поднасяне на различни видове дарове към определено божество или за правене на възлияния, по подобие на древноегипетските модели.  

 

Share Button