Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

„И някой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скъпи съкровища.“

Симеон Антипа

Тези последни думи на богомила Симеон Антипа, изречени  през 972 г., звучат като пророчество към съвременниците ни от XXI век. Днес, когато по цял свят се възражда интересът към духовното наследство на народите, културният туризъм се превръща в атрактивна форма на съпреживяване на епизоди от историческото минало. Пътуващ семинар с проф. Дамян Попхристов – човекът посветил последните десетилетия на изследвания върху Богомилството и флейтистката Йорданка Хаджийска, ни отведе в Окситания (Южна Франция), за да ни пренесе в автентичната атмосфера на отминалото време. Градовете, замъците, светилищата и местата на голямата съпротива срещу рицарите от Албигойския кръстоносен поход, започнат от папа Инокентий III за унищожение на „катарската ерес“[1], са знакови за любознателния турист, тръгнал по богомилските български следи.

Още с пристигането, сред зелените хълмове на Пиринеите, ни посрещнаха крайпътните табели с надпис „Страната на катарите“, които сякаш предупреждаваха за навлизането в една различна територия… Усещането се засили, когато посетихме катедралата в Безие – място, където преди повече от 800 години е започнало едно от най-ужасните кланета на Средновековието. Научаваме, че от 20 000 жители на града по онова време, останали живи едва 2 000. На въпроса на палачите „как ще разпознаем кои са катари и кои католици?“, предводителят отговорил: „Убийте ги всичките, Господ ще разпознае своите!“ Повечето изклани, някои изгорени в черквата „Сент Мадлен“, а дръзналите да побягнат –догонени. След първите впечатления от катедралата в Безие, замръкнахме в подножието на щедро осветена крепост.

На сутринта се отправихме към нея. Това бе Каркасон – най-добре запазеният средновековен град в Европа, чиято история и архитектура го прави през 1997 г. част от списъка на Юнеско за световното културно наследство. Двойните крепостни стени са най-дългите на континента. Движим се в приказна смесица от кулички, наблюдателници, назъбени парапети на бойни кули и подвижни мостове, чийто строеж започва през VII век, Нарбонската порта, Замъка на графовете, базиликата Св. Назар, където слънцето надничаше през красивите витражи от XII-ти век… Но точно тук, зад дебелите крепостни стени стотици хора са преживели кошмара на тежката и дълга обсада, след като през август 1209 г., за главнокомандващ бил назначен Симон дьо Монфор – жесток и безскрупулен човек. Той превзема крепостта и принуждава катарите да q напуснат голи. Оцелелите тръгват към Минерв и Ластур, накъдето се отправя и нашата група. Пътят лъкатуши по стръмнините на планината. Изкачването разкрива гледката към живописния склон на Каньон де ла Сез и Минерв – едно от 100-те най-красиви села във Франция. Тишината, тесните улички с огрени от слънцето каменни къщи и пъстри цветя създават чувството за скок във времето. Романтичният и спокоен облик на селцето днес контрастира с драматичните събития, които са се случили в миналото. Тук е било първото масово изгаряне на 140 катари на клада. С неприкрито вълнение професорът говори за „вдовицата Жиралда Праведната“, и ни показва кладенеца, където е хвърлена жива и затрупана с камъни. За саможертвата на посветените напомня простичкия паметник на гълъб, слят с небето…

След падането на Минерв, граф Пиер Роже де Кабаре защитава успешно замъка си Ластур, където се изкачихме. За да сломи съпротивата му, злодеят Симон дьо Монфор заповядва да ослепят катарите, като на всеки 100 души оставят един с едноок, да отрежат ушите и устните им, за да не могат да проповядват вярата и да ги преведат пред замъка Латур. Графът не издържа потресаващата гледка и се предава. В местния музей се съхраняват макети с възстановки на събитията и писмени сведения. Залезът ни застигна сред кокетните ресторантчета на Каркасон, където любезно ни приканваха да опитаме изтънчената френска кухня и вината с плътно тяло, плодов характер, пикантни подправки и присъствие на дъб…

Следващият ден ни изненада с мистерии и… усмивки. Рен Ла шато е малко селце в сърцевината на някогашната митична крепост Реде, обитавана от неголяма катарска комуна. От старинното великолепие са останали само руини, но вниманието на историци, изследователи и писатели, сред които и Дан Браун, е предизвикано от историята за абата Беранже Сониер, пристигнал тук 1885 г. След 3 години започнал неотложен ремонт на старата църква и при олтара открил тайник с 4 пергамента, запечатани със странни восъчни печати. Оттук започва мистерията… Абатът изведнъж забогатява. Мълвата за свитъците се превръща в легенда за огнена тайна, способна да промени представите за историята на Западния свят, а църквата още крие загадки. Прекрасен изглед, малка кула и градина с редки растения обграждат каменната къща на Сониер, превърната в музей. Там самият потаен абат посреща гости със загадъчната си восъчна усмивка. Сбогуваме се с нея и след 13 километра срещаме усмивката на…Извънземното! То е в подножието на връх с катарски кръст и български корени в името – Бугараш. Старите легенди го свързват с богомилските тайни. Тук е земята, над която не прелитат самолети, защото енергията й разстройва навигационните уреди. Местните помнят нашествието от туристи, „оцеляващи в апокалипсиса“ на 12.12.2012 г. и появите на НЛО. С чувство за хумор към преживяното, ни показаха фигурата на Извънземното. Снимка за спомен и пак потегляме, за да се изкачим на крепостта Пейрепертюз – висока и внушителна. Към многобройните стъпала по стръмнината са били изградени още 100, специално за посещението на френския крал Луи, обявен за светец. Удобство, което не може да не бъде оценено и от туристите, решили да разгледат останките от образците на крепостната архитектура. Ако след един такъв ден между земното и извънземното си мислехме, че това е кулминация, то е само защото не бяхме посетили Рокамадур – известно място за поклонение на велики особи. Там, сам Архангел Михаил бе забил в скалата чудотворния меч на Роланд! Архангелът не беше забелязан, но видяхме меча – истински пронизал камъка. Не той беше причина да се озовем там, а Черната Мадона. Стъпалата към нея поклонниците изминавали на колене. Тя била почитана от катарите като тяхна застъпница, след като предводителят на кръстоносни походи – Симон дьо Монфор, не получил покровителството й. Спускаме се от крепостта, за да се озовем в селце, сякаш вградено в скалата, за да приюти около 40 жители и десетки туристи, на които предлага прочутото си козе сирене, гъши дроб, местни кулинарни изкушения и множество ръчно направени изделия. Отдъхваме сред красивата природа, чистотата и очарователните усмивки, с които ни посрещат навсякъде. Скоро тръгваме на път, за да преодолеем още 200 км до хотела край Сан Феликс.

Ако човек иска да придобие цялостна представа за пътя на богомилите, техния начин на живот и събитията, случили се на френска територия, непременно трябва да посети музея в Мезаме. Интериор с оригинални решения в рисунки, цветове и звук ни въвежда в епохата. Богатата експозиция в трите зали на музея проследява историята на катаризма, а пътеводителят се предлага на няколко езика.

Отправяме се към Алби – неголям град по бреговете на река Тарн. През XII и XIII век е бил убежище за голяма комуна катари, наричани „албигойци“, по името на селището, а първият кръстоносен поход срещу тях от 1208 г.- „Албигойски“. В него те са избити, приютилата ги църква – срината до основи, а на нейно място до днес стои огромна катедрала, възвеличаваща „победата“ на католицизма. Красивите старинни сгради от XIII-XV век отреждат почетно място на Алби в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство. Следва Кастр – френската „малка Венеция“, с живописните старинни фасади, огглеждащи се в река Агу. През XII век градът е бил един от албигойските центрове. Вниманието ни бе привлечено от катедралата на града, музея на Гоя и частната ботаническа градина, но замъкът Сисак, известен като „монетния двор на катарите“ ни очакваше. След беседата за историята му разглеждаме музейната експозиция с ценни артефакти и отново сме на път, за да „щурмуваме“ крепостта Керибюз под танца на орлите и омайващите звуци от флейтата на Данчето.

Една от целите на пътуващия семинар беше участието ни в Международния форум „Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта“, под патронажа на г-н Андре Рей – кмет на град Сан Феликс дьо Караман – мястото, където преди 850 години се е състоял съборът на богомилите и катарите, ръководен от българския висш посветен богомил папа Никита. Завинаги остава в историята знаменитата му реч, в която за пръв път се призовава за духовно обединение на Европа. Двата дни на форума бяха богати на знания и преживявания. Изтъкнати лектори от България, Франция, Холандия, Испания, Словения и Великобритания осветлиха различни страни на българския принос към духовното развитие на нашия континент. Залите на замъка бяха украсени с тематични изложби на български и френски творци: Павел Митков, Асен Ботев, Филип Контал, Любомир Крумов, Сърмена Станчева, а трупата на невероятната Фабиен Курмон изнесе езотеричен танцов спектакъл на открито. Концертът от окситанска, трубадурска и балканска музика, завихри нашенски хора на площада…

На сутринта узнахме за апостолската дейност на Есклармонда (графиня Фоа), с висше богомилско посвещение. Тя преустройва замъка Монсегюр, превръщайки го в храм на Слънцето, с форма на пентаграм и астрономическа обсерватория в него. Гледката от там е невероятна! В легендите за обсадата на крепостта се разказва, че преди да падне в плен, четирима съвършени изнасят нещо изключително ценно за катарите. Предположенията за него са различни: от „съкровището на катарите” до книги и самия свещен Граал. Тук 420 души посрещат смъртта си на кладата. В тяхна памет правим почетен ритуал, който трогва дори преминаващите край нас туристи…

Потънали в мълчание, попадаме в свежия полъх на малкия пъстър площад в Мирпоа, където се е състоял вторият богомило-катарски събор. Отдъхваме, преди да потеглим към замъка Фоа, където се намира обелиск с възпоменателен текст за катарското учение.

Пътуването по стъпките на богомилите не би било същото без срещата с френски приятели, които живеят до къщата-музей на Антонен Гадал – човекът, който да сетния си дъх е изучавал, събирал и съхранявал в частната си колекция артефакти от времето на катарите. Кристиян – нашият домакин, ни показва не само музея, но и катарските пещери на посвещението, „Очите“ и прочутия Пентаграм, пещерата „Ламбрив“ – място за поклонение пред паметта на катарите. Традиция, започната от френския крал, 100 години след като кръстоносците са ги зазидали вътре живи. В тъмнината, точно под залата, където в слънчев кръг издъхват истинските катари, зазвучава… блокфлейтата на Кристиян! Финалните акорди отекват дълбоко в нас и се стичат в сълзи…

В този миг осъзнаваш дълбокия смисъл на саможертвата в името на „Църквата на Любовта”, която „не предлага награда нито тук, нито в отвъдното, освен неизразимото щастие да съществуваш и обичаш”, която „изцелява своя ближен, обществото и планетата”. Напускаме Франция убедени, че искрата на окултно-мистичния духовен импулс, запалена от предците ни, оживява сред човечеството, за да го спаси.

Автор: Д-р инж. Гинка Стоева

Консултант: проф. Дамян Попхристов

 

 

 

 

 

 

[1] Богомилите във Франция са наричани „катари“, „албигойци“, „булгари“, „бугри“, „добри жени и мъже“

Share Button