Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Връх Вихрен е висок 2914 м. На 1950 м. има метеорологична станция. Средните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига до 3 м. Вихрен със своите 2914 метра е първенецът на Пирин. Траките наричали планината Орбелос

[mapsmarker marker=”7″]

/белоснежна/, а славяните отнача¬ло я назовавали Юденица /Самодивската/, а по-късно Перин, защото били убедени, че най-високият й връх е обитаван от самия бог Перун.

Но според тълкуването на академик Владимир Георгиев името идва от тракийската дума „перинтос”, което означава „скала”, или от хетската „перунаш”. До 1942 година Вихрен се е наричал Елтепе /връх на бурите/.

Той е част от създадения в 1962 година едноименен национален парк, който в 1975 година получава името „Пирин”. С площ от над 40,000 хектара паркът опазва уникалните ендемични, застрашени и редки растения, както и разнообразието от животински видове, които го обитават. През 1983 година е включен в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

В подножието на планината се отбийте да видите Байкушевата мура, която носи името на своя откривател, лесовъда Коста Байкушев. Той изследва дървото през 1897 година и изчислява възрастта му на 1,200 години тогава. Размерите му са наистина впечатляващи: височина 24 метра, диаметър 2 метра и 2- сантиметра и обиколка почти осем.

Пирин е изключително богат на живот. 1300 вида са висшите растения /което е една трета от всички познати в България/, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. 18 на брой са локалните ендемитни растения, които се срещат само в Пирин. Още по-голямо е богатството от животински видове. Но не така стоят нещата при Вихрен. Защото той е втори по височина в България след Мусала и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп /Гърция/. Изграден е от мрамори, които не задържат вода и точно затова в района на върха няма реки и езера. Растителността по склоновете му е бедна – трева и лишеи, но в замяна на това по скалния ръб Джамджиеви скали в изобилие се среща еделвайсът. По-богат е животинският свят – птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават местността Казаните в неговото подножие.

Към самия връх водят няколко маршрута, но е най-добре да се тръгне от Банско към хижите „Бъндерица” и „Вихрен”, които предлагат много добри условия за пребиваване.

От хижа „Вихрен” започва така нареченият „класически маршрут”-основната пътека, известна като Царската. Но е хубаво да имате известна физическа подготовка, защото пътеката е стръмна – за кратко време се достига денивелация от почти километър нагоре. През лятото изкачването от хижата до върха трае около 3-4 часа, в зависимост от физическата кондиция на туристите. Безспорно именно тогава е най-доброто време за достигане челото на Вихрен.

Не забравяйте добрата екипировка, защото в тази, пък и не само в тази планина времето даже през най-благоприятния сезон може да се промени бързо и рязко. Добре е и в хижата да са уведомени за вашето начинание, а батерията на мобилния ви телефон да бъде добре заредена. Но усилието си струва, защото ще бъдете богато възнаградени за него. От изключителната красота на Пирин – тази уж малка и компактна, но покоряваща с величието си планина. Ще откриете много очарование в дълбоките долини на Влахинска и Бъндеришка река, в смълчаните клекове, в играта на светлината и сенките.

Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между (- 25 С) и (-21 С), а максималните температури са между 15 С и 23 С. До Вихрен може да се стигне по много пътища, но най-удобен и популярен е маршрутът от Банско.

Share Button