Пирин – връх Вихрен (2914 м.)

Връх Вихрен е висок 2914 м. На 1950 м. има метеорологична станция. Средните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига до 3 м. Вихрен със своите 2914 метра е първенецът на Пирин. Траките наричали планината Орбелос

/белоснежна/, а славяните отнача¬ло я назовавали Юденица /Самодивската/, а по-късно Перин, защото били убедени, че най-високият й връх е обитаван от самия бог Перун.

Но според тълкуването на академик Владимир Георгиев името идва от тракийската дума „перинтос”, което означава „скала”, или от хетската „перунаш”. До 1942 година Вихрен се е наричал Елтепе /връх на бурите/.

Той е част от създадения в 1962 година едноименен национален парк, който в 1975 година получава името „Пирин”. С площ от над 40,000 хектара паркът опазва уникалните ендемични, застрашени и редки растения, както и разнообразието от животински видове, които го обитават. През 1983 година е включен в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

В подножието на планината се отбийте да видите Байкушевата мура, която носи името на своя откривател, лесовъда Коста Байкушев. Той изследва дървото през 1897 година и изчислява възрастта му на 1,200 години тогава. Размерите му са наистина впечатляващи: височина 24 метра, диаметър 2 метра и 2- сантиметра и обиколка почти осем.

Пирин е изключително богат на живот. 1300 вида са висшите растения /което е една трета от всички познати в България/, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. 18 на брой са локалните ендемитни растения, които се срещат само в Пирин. Още по-голямо е богатството от животински видове. Но не така стоят нещата при Вихрен. Защото той е втори по височина в България след Мусала и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп /Гърция/. Изграден е от мрамори, които не задържат вода и точно затова в района на върха няма реки и езера. Растителността по склоновете му е бедна – трева и лишеи, но в замяна на това по скалния ръб Джамджиеви скали в изобилие се среща еделвайсът. По-богат е животинският свят – птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават местността Казаните в неговото подножие.

Към самия връх водят няколко маршрута, но е най-добре да се тръгне от Банско към хижите „Бъндерица” и „Вихрен”, които предлагат много добри условия за пребиваване.

От хижа „Вихрен” започва така нареченият „класически маршрут”-основната пътека, известна като Царската. Но е хубаво да имате известна физическа подготовка, защото пътеката е стръмна – за кратко време се достига денивелация от почти километър нагоре. През лятото изкачването от хижата до върха трае около 3-4 часа, в зависимост от физическата кондиция на туристите. Безспорно именно тогава е най-доброто време за достигане челото на Вихрен.

Не забравяйте добрата екипировка, защото в тази, пък и не само в тази планина времето даже през най-благоприятния сезон може да се промени бързо и рязко. Добре е и в хижата да са уведомени за вашето начинание, а батерията на мобилния ви телефон да бъде добре заредена. Но усилието си струва, защото ще бъдете богато възнаградени за него. От изключителната красота на Пирин – тази уж малка и компактна, но покоряваща с величието си планина. Ще откриете много очарование в дълбоките долини на Влахинска и Бъндеришка река, в смълчаните клекове, в играта на светлината и сенките.

Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между (- 25 С) и (-21 С), а максималните температури са между 15 С и 23 С. До Вихрен може да се стигне по много пътища, но най-удобен и популярен е маршрутът от Банско.