Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

магураЕкип от учени от Националния археологически институт с музей при БАН засне на 3D праисторическите рисунки в пещерата “Магура”. Това съобщи кметът на общината в Белоградчик Борис Николов. Ръководител на проекта за заснемането е археологът доц. Стефан Александров.

Кадрите ще бъдат представени в ЮНЕСКО във връзка с инициативата на общината и културното ни министерство за включване на рисунките от пещерата в списъка на организацията за световното културно наследство. Преди това министерството на културата доведе в пещерата испански учени, които не скриха удивлението си от уникалността на изображенията и се произнесоха категорично, че те заслужават място в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
За същото общината в скалния град се бори от 10 години. Рисунките в пещерата са уникални по своя образ и смисъл. Те са славата на подземната забележителност и са признати като едни от най-интересните шедьоври на праисторическото изкуство в Югоизточна Европа.
На тях са изобразени танцуващи женски фигури, мъже на лов, разнообразие на животни, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Има и слънчев годишен календар от късния неолит с добавки от раннобронзовата епоха. Тези рисунки определят мястото – залата им в пещерата, като светилище през много продължителен период.
магураИзображенията, датирани от девети – осми век преди Христа, а според испанците те са на 9000 години, имат свои аналогии с рисунки от праисторически центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Правени са с прилепно гуано, примесено с пещерна глина. Тази “боя” е изиграла ролята на покритие, което е спряло разлагането на минералното вещество на стената – варовика.
Там, където гуаното е паднало, е започнал процес на разлагане. Според специалистите, рисунките са правени с пръсти по белите стени на пещерата на различна височина от пода и с различни размери. Преброени са 113 фигури, знаци и мъгляви изображения. До тях е имало и много драсканици и надписи, оставяни от хора, които са посетили пещерата. Днес срещу това са взети строги мерки, защото до рисунките се стига само с екскурзовод.
От 113-те фигури 55 са женски, 23 – мъжки, 11 – на животни, знаците общо са 24. Те не са точно фигури, а схеми. Женските фигури са правоъгълник, стеснен по средата /в кръста/, с ръце над главата, без крака. Около кръста има придатък, който специалистите разчитат като пояс или вързана кърпа, вееща се от вихъра на танца. Най-малката женска фигура има височина 32 см, а най-голямата – 130 см.
Мъжките фигури са права линия с топка за глава с извити назад ръце. Ловците са с лък в ръцете. Животните са трудноопределими – животно с дълга шия, възможно коза. Някои ги определят като рисунки на мечка, хиена, куче. Учените, които първи са изследвали рисунките, смятат, че това са животни от времето на художника – елени, сърни, лебеди. Рисунките в пещерата не са изучени докрай.
Инж. Кирил Кирилов, дългогодишен изследовател на скалите в Белоградчик и пещерата Магура и Емил Цанков ги обявиха за древна библиотека, хранилище на шумерско познание. Според тях някои от рисунките са на 42 000 годни, други – на 14 000. Името на пещерата Магура също не е единствено. По света те са 200, а с производни от него – 2400. Затова говорят за т.нар. култура Магура. Може би рисунките ще се окажат много по-стари от датирания им сега период и много повече от едноличен акт на древен художник. Достъпът до залата с рисунките, наричана от пещерняците художествената галерия на Магурата, е ограничен. От тази година общината въведе отделна такса за туристите, които искат да я разгледат. Дълги години тя беше само част от общия маршрут из подземния лабиринт, достъпна единствено с входния билет.
Самата пещера е уникална с наличието на различни зали, но учените не смятат, че това е цялата Магура. Тектонска река е издълбала внушителните зали и разклонения, но е възможно по-късни срутвания да са затворили пътищата в дълбочина, а с това и други галерии. Тези, които са открити, имат обща дължина от 3600 м, а пещерата има 33 000 кв. м площ. Обемът й е 220 000 куб. м. Главната галерия е дълга 700 м.
На туристите се показват “Триумфалната зала”, “Прилепната галерия”, “Залата на сталактоните”, “Падналият бор”, “Тронната зала”, “Тържествената зала”. При специален режим заради възможност от увреждане се посещава и залата с рисунките. След тях втората забележителност на подземната магия е падналият бор. Това е най- големият сталагмит в българските пещери – има височина 11 метра и диаметър в основата от 6 метра. В пещерата има добри условия за живот, постоянната й температура е 12 градуса над нулата, а влажността на въздуха 98%. В такава среда живеят безгръбначните животни пещерен мармарец, светломразец и многоножки.
От бозайниците в пещерата се среща прилепът с пет вида от него. Те живеят в смесени колонии. Но има и фосили, които свидетелстват, че в нея са живеели и древни животни – пещерна мечка, хиена и др. В пещерата са живели и хора. Първите следи са от преди 12 000 години в “Триумфалната зала”. Открити са основи на жилища, оръдия на труда. Открита е и керамика. Пещи и огнища, както и места за изхвърляне на пепелта и жарта, също са намирани при разкопки. Условията в Магурата са сходни с тези в областта “Шампания” във Франция. В нея има отлични естествени условия за отлежаване на вина.
магураВ едно от разклоненията й е създадена изба за производство на естествено пенливо вино, което се предлага на туристите за дегустация. От миналата година пещерата стана и оперна сцена. Тази година от 21 до 31 юли отново състав на Софийската опера и балет ще покаже пещерната импресия “Богове, великани, джуджета, валкюри”. “Магурата” е първата пещера у нас, открита за посетители. Това е станало през 1961 година. Тогава тя е електрифицирана и обезопасена с парапети. Общината в Белоградчик разработи проект за нейното съхраняване за поколенията. Според него, рисунките ще могат да бъдат разглеждани в зала до входа на пещерата. Вътре ще има кътове за почивка и условия за мобилна комуникация.
Още за пещерата Магура тук
Share Button