Перущица: гнездо на герои

В съзнанието на всеки българин Перущица е светиня и „гнездо на герои“, както пише големият български писател Иван Вазов в поема, посветена на един от героите на Априлското въстание през 1976 г. – Кочо Честименски. Тя е символ на героизъм и саможертва в името на Свободата, заради подвига на жителите й, които избират смъртта пред робството.
Градът е обявен за историческо селище, а църквата „Св. Архангел Михаил“, „Дановото училище“ и историческият музей пазят спомена за онези времена и за величието на българския дух.
Перущица се намира в подножието на Родопите и съчетава плодородието на полето с прохладата на планината, здравословен климат и красива природна гледка. Районът е населяван още от древността. Името си града приема от крепостта „Перистица” (гълъбица). Османските орди разрушават града през 1364 г. През 1794 г. кърджалийските банди отново го опожаряват до основи. Но опитите да бъде помохамеданчено населението не успяват.
По време на Възраждането тук работят видни просветители и борци за националното ни освобождение като Петър Бонев, Спас Гинов, Васил Соколски – Доктора, Кочо Честименски. През 50-те години на XIX век те съграждат голяма църква, „Св. Архангел Михаил”, а до нея училище, наречено „Даново” по името на първия си учител, Христо Г. Данов. В края на юни 1869 г. Апостолът на свободата Васил Левски основава таен революционен комитет, който е възобновен през 1876 г. от Георги Бенковски.
По време на Априлското въстание перущинци 9 дни удържат непрекъснатите атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение башибозук. Църквата „Св. Архангел Михаил” се превръща в последно убежище и крепост за въстаниците. В нея се събират около 600 жени, деца и старци с последните 127 въстаници. Стъписани от неочакваната съпротива, турците подпалват вратите на църквата. Първи двамата оцелели водачи на въстанието, Спас Гинов и Кочо Честименски решават да умрат, за да не попаднат в ръцете на врага. Най-напред те убиват своите близки, а после и себе си. Примерът им е последван и от други. Защитниците умират като свободни по дух хора, а не роби. Загиват 347 човека. Гордата и непреклонна Перущица е опожарена и срината до основи. По-късно костите на мъчениците са погребани в защитаваната от тях църква.
Непосредствено след въстанието с благотворителната помощ на лейди Емили Странгфорд и д-р Лонг училищната сграда е възстановена и за няколко месеца използвана като първото болнично заведение в града.