Там където пенливите бързеи на Тимок срещат големия син Дунав е най-северната точка на България. Водите тайнствено свързват два града от двете страни на сръбско-българската граница, неспособна да раздели балканската ни същност – Зайчар и Видин. Още е жива легендата за двете красиви сестри Вида и Гъмза, които потиснали съдбовния зов на кръвта заради изкушенията на властта. Всяка от тях искала да бъде владетелка на царството. Накрая се споразумели всяка да построи крепостен град със своето име и да управлява в пределите му. Така били създадени Видин и Гъмзиград. За да определят границата между крепостите, сестрите се договорили да станат рано и да тръгнат пеша една срещу друга с ято гъски пред себе си. Там, където двете ята се срещнат, да бъде положена границата.
Вида спазила уговорката и тръгнала пеша, подкарвайки гъските. Гъмза, водена от алчността си, в стремежа да завземе по-голяма територия, се качила на една каруца и натоварила гъските в нея. Когато се срещнали и Вида видяла как била измамена от сестра си, много се ядосала и проклела Гъмза: „Господ да превърне гъските ти на змии! Дано змиите да владеят замъка ти!“. Не след дълго Гъмзиград бил нападнат от турците, разграбен и унищожен, а неговите опустели руини станали убежище на змийските гнезда. Така клетвата се изпълнила. Оттогава изминали векове. Легендата, както всички други, носи искрици от огнището на истината и духа на нейните пазители. „Кръвта вода не става“ гласи известна българска поговорка.
В околностите на Зайчар се намират останките от римския комплекс Гъмзиград с крепостта Феликс Ромулиана – укрепен дворец и същевременно мемориален комплекс на римския император Галерий, който поръчва изграждането му в края на III в. Носи името на Ромула – майката на владетеля. Обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО. В близост се намират известните термални извори Гъмзиградски бани и Николичева, четирите изкуствени езера – Совинац, Рготско, Грлишко и Глоговичко, в съчетание с планинската прохлада на Стара планина, Тупижница и Ртан, с многобройни пещери.Близо до Зайчар се намира местността Раяц, която е известна в Европа с производството на вино. От много години рубиненият еликсир на тази област се купува от най-голямата кардиологична клиника на Париж, която го използва за лечението на своите болни. Видинската търговско-промишлената палата и агенцията за предприемачество в Зайчар се заеха да създадат туристически маршрут “По пътя на виното”. Той включва посещения във винарните “Магура” и “Боровица”в България и винарните в Княжевац и Зайчар.
Най-желаната дестинация е винарната “Свети Джордже” в Раяц. Днес градовете от двете страни на границата – Видин (България) и Зайчар (някогашния Гъмзиград в пределите на днешна Сърбия) са побратимени. Те активно организират съвместно участие в IPA програма INTERREG-гранично сътрудничество между Сърбия и България.
Един от проектите предвижда изграждането на младежки лагер за 50 палатки, 16 бунгала и кафене в парк Кралевича. Той ще бъде средище за културно-информационен обмен между младите хора и база за най-големия рок фестивал в Югоизточна Европа за млади и неизвестни изпълнители и групи „Гитариада“.
Околностите са подходящи за езда, риболов, каране на ски и конен спорт. В ресторантите е запазена традиционната балканска кухня и прочутата сръбска скара в уютната атмосфера на „Конния клуб“ или етно механата “Сръбска къща”. Освен нея, туристите пълнят и ресторантите “Беба”, “Двамата братя”, “Хайдук Велковия конак” “Варош”, хан “Сръбска круна”.
Ивана Миличевич
Д-р инж. Гинка Стоева
Antoaneta Peeva
Add comment