Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

„Светът е бил, е и ще бъде вечно съществуващ огън“

Хераклит

Вечер, насъбрало се множество, кръгла жарава, удари на тъпан, пронизващ звук на гайда и увличащ танц върху огъня – празнично шествие и неописуемо зрелище за малки и големи. Така можем да обобщим древния ритуал на нестинарството. Който всъщност е кулминацията на честванията, свързани с почитта към светиите Константин и Елена (21 май). Ритуалите на нестинарите имат за цел да поискат плодородие и здраве, както и избавление от болестите. Вярва се, че благоволението на Св. Константин ще бъде спечелено с празнуването на деня му и с игрите в огъня. Изглежда сме позабравили колко стара е тази традиция и каква дълбока, универсална символика е закодирана в нея. А децата ни все по-често ще свързват нестинарството с атрактивен цирков номер, изпълняван пред чужденците. Подмяната на ценности, характерна за съвременното общество, е на път да погуби тайнството на огнения танц, снижавайки го до панаирджийско зрелище. Но макар да не е по силите ни да спрем колелото на времето, можем да съхраним спомена за една вяра – древна, силна, мъдра и случващата се по нашите земи. И да се гордеем с нея. Зачитайки я и разказвайки за нея.

 

Древният култ

е езически и използването на иконите далеч не се свързва с Християнството. Изследователите отбелязват, че нестинарите имат свой календар, различен от християнските празници и обредност. Най-свещените дни за нестинарите разделят годината на две. Едната половина завършва на 21-ви май, в деня на Св. Св. Константин и Елена, а другата –  по време на тридневния празник, съвпадащ с дните, през които Църквата чества Атанасовден и Евтимовден (18 – 20 януари). През лятото танцът е в жаравата на открито, а през зимата – в свещеното огнище, намиращо се в конака им.

В мистичния ритуал на нестинарската общност от значение е постигането на особено състояние на транс, при което се извършва танцът върху жаравата. Обозначава се с думата “прихващане”. Прихванатите побледняват, устните им посиняват, а крайниците – изстиват. Това им позволява да танцуват по жаравата, без да се наранят. Според вярването прихващането е предшествано от мъчително боледуване по време на което се дава обет на божеството, Светока – покровител (Св. Константин). С неговото благоволение огнеходците получават способността за безвреден допир с огъня. За членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи блага за колектива.

 

Названието е старо и се свързва с гръцката дума “нестиа”, която означава огън, огнище, но също така се прави връзка с  “нещинари”, т.е. “вещи“, които знаят.

 

Култът към Св. Константин

За нестинарите образът на светеца носи предхристиянската идея за божество. Представата за него буди едновременно възхищение, преклонение, но и страх, тъй като той съчетава в себе си доброто и злото, съответно – опрощението и възмездието. Неговото благоразположение трябва да бъде заслужено, защото Светокът направлява човешките съдби.

Името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност и то много по-късно от епохата, в която е живял.

 

Древна и много мистична, нестинарската традиция носи в същността си огромно количество символи и аналогии.

  • Кръгът – безкрайност, универсум, но и дом

Огнената окръжност отвежда към асоциации, свързани с кръга. Освен общоприетите, често пренебрегваме, че дълбоко в колективното ни съзнание е залегнала представата за кръга като дом. В този смисъл би могло да се предположи, че кръглата форма е не само първото усвоено, но и първото „очовечено” пространство, поради което и то придобива тази сакрално-магическа функция. Основната пространствена опозиция: усвоено-неусвоено (пространство) е запазена в различни дялове на традиционната култура и е в тясна връзка с основната дихотомия: космос-хаос. Така влизането в кръга е своеобразно подреждане на света.

 

  • Огънят – свързване

Образът на дървото на живота присъства в културата и митологията на много народи и може да се каже, че е основополагащ, тъй като олицетворява връзката между земята и небето.  Нестинарският танц пресъздава умален модел на света, в който огнеходецът осъществява тази връзка между “горе” и “долу”, като черпи сили от дървото (превърнато в жарава).

 

  • Огънят – съзидание

Огънят често се отъждествява с душата, като така се подчертава неговата животворна природа. Освен огромна пречистваща сила, той се възприема и като родствен на силата Свише. Тук влизането в жаравата може да се схване и като “нужда от Бог”, нужда от вяра, но и постигане на състояние на цялостност.

 

  • Огънят – изпитание

Инциацията като обред по начало е тясно свързана с огъня. Битува схващането, че при посвещението юношата получава нова душа, става нов човек. Това е свързано с представата за пречистващата и подмладяваща сила на огъня. Такава е въобще целта на обреда: придобиване на способности, които задължително трябва да притежава един пълноправен член на родовото общество.

 

Във времето

Проучванията показват много сериозно изместване на сакралния характер на нестинарството в посока атракция и театрализация. Тогава обаче няма истински нестинар, а човек, който се прави на такъв. Играе. Обстановката е подобна, ритъмът и музиката присъстват, но не довеждат до никакво внушение и няма другo, освен развлечение и забава. Иконата я има, но в ролята на реквизит. Липсва и вярата, че Св. Костадин гаси въглените под нозете.

Няма го и съзнанието, че жертваш, но и придобиваш ‒ за себе си и за цялата общност около теб. При всичките различия между „класическата“ традиционна нестинарска игра и огнеходството днес има нещо, което е обединяващо и то е подтикът, желанието да се влезе в огъня. Вероятно може да се предположи, че при някои хора се активират ония универсални праформи на поведение и мислене.

Което показва, че макар и подменена ценността съществува и дори само споменът да свързва днешните нестинари с онези, истинските, си струва да се съхранява традицията на огнения танц. Защото времето е непредсказуемо и както днес е покрило с ръжда и ерозия мистиката около нестинарството, така след години, може да го възроди и да му вдъхне нов смисъл и дълбочина.

Share Button