Нестинарите – невести на слънчевия огън

Пречистващият обреден танц върху огън се изпълняват до днес в странджанското село Българи на празника Св. Константин и Елена. Традицията е под закрилата на ЮНЕСКО

Нестинарството е обредна игра върху огън, кръг от светеща жарава. Върху нея пристъпят в странен танц жени, понякога и мъже. Сякаш самото слънце е в краката им или те са върху него. Като неземни жрици на огнено божество или невести на слънчевия огън. Етнолозите казват, че се държат именно като невести, дори връзват кърпите си така. Защото нестинарството е тайнство от прастари времена на сгодяването на огъня с песен. Корените му се крият в езически култ, който води началото си от древния празник на траките, посветен на слънцето, огъня, водата и дървото, с което те отъждествявали света.
Нестинарството се счита за Божия дарба. Изпаднали в транс, нестинарите вещаят и предсказват времето, което идва, дали се задават радостни и сити дни или болести и глад. Загледани надалеч, сякаш в отвъдното царство на слънцето, нестинарите твърдят, че получават виденията си свише. Не могат да си ги обяснят, но всички им вярват. Казват, че по време на своето свещенодействие те “не чуват и не виждат” – “все едно, че не съм аз”, “като че ли ставам друга”, “сякаш ме няма там”. Преминават моста, отиват в отвъдното, там, където има всичко. Като истински магьосници, нестинарките не само носят и предават знание, но и очистват, предпазват мястото и хората. Изкупват грехове.
Нестинари могат да бъдат жени и мъже, стари и млади, стига да имат посвещение. Главният нестинар получава това звание по наследство. И само той може да предаде на другите нестинари силата и магията на вдъхновението. Неговата къща е свята, там е параклисът с икони на Света Богородица с Младенеца на ръце, а също и на светите цар Константин и царица Елена. Тези икони той прекадява пред насъбралите се в дома му нестинари още с настъпването на Костандовския месец на 1 май, а с това предава и силата на светците върху нестинарите. Една от предпоставките за обредно посвещаване на нестинарите е задължителният пост. Те не пият алкохол, въздържат се от всяка лоша мисъл или действие.
Особено място в празника заема нестинарският, “светият” тъпан, който през цялата година се пази в черквата при иконата на св. Константин – и той по-стар от вековете, предаван от поколение на поколение, чак от митичните дни на началото на т. нар. свещена човешка история, или завещан ни направо от предците ни шамани.
Танца върху жаравата нестинарите играят само веднъж в годината – на 21-и май, в деня на светите равноапостоли Константин и Елена – един от магическите празници в българския календар. В него се преплитат древен езически поклон на огнени божества и честването на най-светите личности на християнството. Народът ни отдава почит и на едните, и на другите. Константин е най-значимият император в историята на православната вяра, има огромна роля за каноническото й утвърждаване и налагане. Не по-малки са и заслугите на майка му Елена. Затова на 21 май се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Константин и Елена.
В Странджа планина празникът е по-различен – свързан е със слънцето и летния огън, с езическо преклонение пред небесната светлина. Днес, само в странджанското село Българи се играят оригинални, самобитни нестинарски танци. Може би ритуалът е стар спомен за предците ни – жреци и шамани, които знаели как да общуват с небесата, да прекрачват границата на световете, да се издигат до божествата, да измолват от тях милост, закрила, плодородие, живот, здраве, късмет. Или е отзвук от Дионисиевите мистерии, празнуващи новото раждане на природата и света. Екстазът на нестинарите, танцуващи върху огън, магиите, пророчествата и чудесните излекувания наистина напомнят за онзи спектакъл, наречен Дионисиеви мистерии. Защо Св. Константин става символ на някогашно слънчево божество? Навярно защото църковният празник съвпада по време с дните на древен слънчев култ по земите ни. А може би защото иконата му е опазвала хората и домовете им тук, издържала е с вълшебна сила на пожари и унищожителни битки. Освен това, майката, светицата Елена, чрез името си е свързана направо със слънцето, огъня и светлината. Кой знае, легендите идват отдалеч, смесват се, наслояват се една върху друга и извайват чудния образ на нашата празничност. В една от тях, Константин е красивият момък, който единствен не се поколебал да влезе в огъня заради Бога и той го избрал за свой помощник на земята. Задачата му била да накара всеки, извършил грях, да играе върху огнена жарава.
На самия празник в село Българи, по стара традиция рано сутринта в деня на светците се образува процесия, водена от нестинарите, която изнася иконите до свещен извор близо до селото. Там те се освещават и се играе хоро, придружено от тъпан и гайда. След това шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис, където се пазят иконите. Там прекарват времето до вечерта. като слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и танцуват, като държат различни свещени предмети – икони, кандила и др. В В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден, а на свечеряване се разстила за жаравата. Оформя се голям кръг с дебел слой жарещи въглени. Свирня на гайди и думкане на тъпани оглася всичко наоколо. Отпред излизат избраните да носят иконите. Понася се протяжна нестинарска песен.
Изведнъж с пронизващ вик в жаравата се втурва боса нестинарка. Играейки своя огнен танц, тя прекосява кръга, а живите въглени сякаш галят нозете й. После излиза навън, обикаля край жаравата и отново се връща в нея, за да продължи надиграването с огъня. Постепенно лицето й пребледнява. Очите й са устремени някъде в далечината или са просто притворени, сякаш невиждащи. Танцьорката е завладяна от някаква неземна сила. Подават й запалена свещ и иконата с ликовете на светците. Тя я целува и с нея нагазва отново в жарта. Тогава започва да реди своите пророчества за добро и зло. Магията на огъня, носеща духовно пречистване и извисяване, се е предава на всички присъстващи.

Магията на огъня
Култът към огъня идва от древно езическо време, минава през различни божества от Перун, Дажбог, Сварог до светлината на Спасителя и магията на небесния огън и топлина.
В много митологии ковачът, господар на пламъците, се възприема като демиург, първотворец на вселената. Най-близки до тази му роля са грънчарят и предачката. Дори само разказите за тези митични герои имат магическото свойство да подреждат, да организират и значи да предпазват от всички представители на неорганизираното и страшно пространство. Когато искат всичко да стане друго, светът да се преобърне, от хаоса да се сътвори космос, призовават огъня. Той е връзка между света на живите и душите, посредник между небето и земята.
Огънят е слънчевият лик на земята. Точно като него може да донесе плодородие, да осигури реколта, продължаване на рода и живота. Символ е на мъжкото, соларно начало и е вълшебен център на празнични ритуали и магии. Огньовете на земята помагат на слънцето, пренасят на земята магическата му защита. Хората търсят слънчева благословия.
Огънят има магическа сила да пази и пречиства. Тя се проявява винаги в опасното време на преход, когато демоните трябва да бъдат изгонени, когато в домашните огнища трябва да свети нова закрила – на подредения свят, на човешкия ред, култура, цивилизация.