Cherga BG

Национален парк “Пирин” – 32 години история и настояще

Горното газейско езеро, самия Газей отзад и Типиците в далечинат (3)Национален парк “Пирин” е царство на вековните черни мури, еделвайса и дивите кози, на високите върхове и езера, от които тръгват много реки.
Алпийската си красота Пирин дължи на продължителната ледникова дейност, създала причудливите форми на гребените, заострените профили на върховете, обширните ледникови долини и дълбоки циркуси, в чиито дъна блестят кристално чисти около 200 високопланински езера.
Паркът е богат с уникални екосистеми, редки растителни и животински видове, голяма част от които са включени в Червената книга на България.
За да се осигури защита на неповторимото разнообразие от ландшафтни форми, растителни и животински видове, НП “Пирин” е включен в списъка на ООН на Националните паркове и еквивалентните на тях резервати на 9 декември 1982 г. На следващата година влиза и в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Паркът заема 40 356 ха във високопланинската част на Северен Пирин, която се отличава с добре изразен алпийски релеф – силна разчлененост, големи наклони, наличие на високи била и дълбоки речни долини. Най-високата му точка е връх Вихрен – 2914 м (трети по височина на Балканския полуостров), а най-ниската – входът към парка над Банско – 1008 м.
Едно от най-големите съкровища на НП „Пирин” са горите му, които са естествени и заемат повече от половината му площ. Повече от 90 % от тях са иглолистни и формират добре обособен пояс, който е уникален, поради участието на двата ендемични вида – бяла и черна мура. Черната мура, която в България се среща само в планините Пирин и Славянка, е един от ценните дървесни видове. Природната забележителност – Байкушева мура, е от този вид и е едно от най-старите дървета у нас – на около 1300 години.
Характерна особеност на пиринската флора е растителното разнообразие и висок процент на ендемични видове. Тук са установени общо 1315 вида висши растения, което представя около 1/3 от флората на България.
На територията на парка са установени 18 вида пирински (местни) ендемити, 17 вида български и 86 вида балкански ендемити. В пиринската флора е многобройно и присъствието на реликтни (ледникови) видове.
Много от ендемичните и реликтни видове, както и част от останалите растения – 149 вида общо, са с различен природозащитен статус.
Животинският свят е богат и своеобразен. Има около 2091 вида и подвида безгръбначни животни, от които 294 редки, 216 ендемични, 176 реликтни, както и 15 вида, включени в международни списъци на застрашени от изчезване видове. От гръбначната фауна са установени 6 вида риби, 8 вида земноводни и 11 вида влечуги. Голям е броят на птиците, които могат да се видят на територията на парка – 159 вида, което е около 40% от видовото разнообразие за територията на България. От бозайниците са установени 45 вида – около 50% от сухоземните бозайници у нас. Пирин планина
На територията на Национален парк се намират два природни резервата. “Баюви дупки – Джинджирица” е един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел опазване естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977 г. става биосферен резерват по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Резерват “Юлен”, обявен през 1994 г., крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф.
Включването на НП „Пирин” в Списъка на ЮНЕСКО потвърждава изключителната стойност на природния обект, който заслужава да бъде съхранен в полза на човечеството!

Таня Кръстанова

Add comment

− 2 = 1