Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Българката, като всяка друга жена по света, обича да украсява себе си и облеклото си с различни накити и аксесоари от най-древни времена. Но накитите й нямат само естетична функция, в тях се крият и други сили, които са закодирани във формата им, материала за изработката им или символите, вградени в тях. Какво и как да прочетем в накитите на българката, направени от благороден метал, ще разкажем специално за читателите на списание “Черга”.

Първите известни ни накити са изработвани от материали, намирани наготово от природата – камъчета, мидички, кожа, дърво и др. По-късно, с откриването на ценните метали, те започват да се изработват от мед, бронз, злато или сребро. Накитите бързо се превръщат в символ на престиж – колкото по-благороден бил металът, от който са направени, толкова по-добро било социалното положение на собственика им. Позлатените или посребрени бижута подсказвали по-ниско социално положение, а липсата на каквото и да е украшение – бедност или аскетизъм.

В представите на древните народи металните накити имали и магическа, предпазна сила, затова и при големи епидемии хората са се накичвали с тях. Съвременната наука е доказала, че металите действително имат способността да унищожават микроби и бактерии чрез йоните си, които възпрепятстват развитието им. Вероятно без да са наясно с химичните свойства на металите, но със сигурност с голяма вяра в целебните им качества, българките носят три различни бижута, направени от метал като важна част от традиционното българско облекло. Това са надушника, пафтата и куната. Всяко от тях има своя уникална, специфична функция, която допълва естетическите му свойства.

 

Надушникът прогонвал злите духове

Надушникът е сред най-интересните накити на българката. Наподобява обеца, но е много по-голям и масивен от нея. Надушниците  се носят закачени на забрадка, на специална лента от плат или вплетени в самата коса над ушите. Разпространени при всички славянски народи, броят им можел да варира, според случая, жената се окичвала с по един, два, а понякога и с десет. Направени са от солидна плочка с различна форма, върху която са закачени вертикално различни елементи, които звънели като камбанки. Освен декоративната им функция, те служели да плашат и пропъждат лошите сили чрез непрекъснатия си звън.

 

Пафтата помагала при зачеване

Пафтата е друг много важен елемент от облеклото на българката. Това са сравнително големи токи с разнообразни форми – едни са кръгли с триъгълен издатък, други са правоъгълни, наподобяващи краищата на колан, а трети имат формата на т. нар. индийски пелмети със завити нагоре краища. Пафтата показвала социалния статус на жената. По българска традиция тя се поръчвала и подарявала от свекъра в деня на сватбата, за да покаже, че момата вече принадлежи към друго семейство. Украшението имало и друга, скрита функция – то трябвало да помогне на жената при зачеване на детето й. Според народните вярвания от едно време пъпът бил центъра на тялото, а пафтата, благодарение на благородния метал, от който е направена, предпазвала тази толкова важна точка от тялото, но и подсилвала плодните функции на жената.

  

Куната сбъдвала желания

Куната е сред най-любопитните и малко познати украшения на българката. Вероятно наименованието “куна” идва от съкращение на диалектна форма на думата “икона”. То е свързано и със самата й същност – изображение на светци върху плочка. Обикновено е изработена от седеф, поставен в сребърна рамка, закачена за врата с няколко верижки по които се редуват кръстове и пелмети.

Куната се е разпространила из нашите зами благодарение на богатите български търговци, които пътували до далечен Йерусалим. Те внасяли куните от Божи гроб, а българските занаятчии им правели побългарени реплики с изображения на местни светци. Функцията на куната също била да предпазва собственика от беди и зли очи. Тя се носела по християнските празници, за да се засилва действието на иконата й. Поставяла се върху гърдите, близо до сърцето, където магическите й свойства се усилват в пъти. В такъв ден този, който я носел можел да си пожелае нещо с надеждата, че магическата сила на украшението ще му помогне.

Дали, за да я предпазва от зли духове, да й помага в трудни моменти, или просто да я краси, българката е съумяла да се възползва от ползотворните сили на накитите. Те са не само отличителен белег на нейната женственост, но и мощно оръжие в живота й. Вярата в силите му й позволила да има увереност и да върви гордо напред.

 

снимки: haskovo.net

Share Button