Българката, като всяка друга жена по света, обича да украсява себе си и облеклото си с различни накити и аксесоари от най-древни времена. Но накитите й нямат само естетична функция, в тях се крият и други сили, които са закодирани във формата им, материала за изработката им или символите, вградени в тях. Какво и как да прочетем в накитите на българката, направени от благороден метал, ще разкажем специално за читателите на списание “Черга”.
Първите известни ни накити са изработвани от материали, намирани наготово от природата – камъчета, мидички, кожа, дърво и др. По-късно, с откриването на ценните метали, те започват да се изработват от мед, бронз, злато или сребро. Накитите бързо се превръщат в символ на престиж – колкото по-благороден бил металът, от който са направени, толкова по-добро било социалното положение на собственика им. Позлатените или посребрени бижута подсказвали по-ниско социално положение, а липсата на каквото и да е украшение – бедност или аскетизъм.
В представите на древните народи металните накити имали и магическа, предпазна сила, затова и при големи епидемии хората са се накичвали с тях. Съвременната наука е доказала, че металите действително имат способността да унищожават микроби и бактерии чрез йоните си, които възпрепятстват развитието им. Вероятно без да са наясно с химичните свойства на металите, но със сигурност с голяма вяра в целебните им качества, българките носят три различни бижута, направени от метал като важна част от традиционното българско облекло. Това са надушника, пафтата и куната. Всяко от тях има своя уникална, специфична функция, която допълва естетическите му свойства.
Надушникът прогонвал злите духове
Надушникът е сред най-интересните накити на българката. Наподобява обеца, но е много по-голям и масивен от нея. Надушниците се носят закачени на забрадка, на специална лента от плат или вплетени в самата коса над ушите. Разпространени при всички славянски народи, броят им можел да варира, според случая, жената се окичвала с по един, два, а понякога и с десет. Направени са от солидна плочка с различна форма, върху която са закачени вертикално различни елементи, които звънели като камбанки. Освен декоративната им функция, те служели да плашат и пропъждат лошите сили чрез непрекъснатия си звън.
Пафтата помагала при зачеване
Пафтата е друг много важен елемент от облеклото на българката. Това са сравнително големи токи с разнообразни форми – едни са кръгли с триъгълен издатък, други са правоъгълни, наподобяващи краищата на колан, а трети имат формата на т. нар. индийски пелмети със завити нагоре краища. Пафтата показвала социалния статус на жената. По българска традиция тя се поръчвала и подарявала от свекъра в деня на сватбата, за да покаже, че момата вече принадлежи към друго семейство. Украшението имало и друга, скрита функция – то трябвало да помогне на жената при зачеване на детето й. Според народните вярвания от едно време пъпът бил центъра на тялото, а пафтата, благодарение на благородния метал, от който е направена, предпазвала тази толкова важна точка от тялото, но и подсилвала плодните функции на жената.
Куната сбъдвала желания
Куната е сред най-любопитните и малко познати украшения на българката. Вероятно наименованието “куна” идва от съкращение на диалектна форма на думата “икона”. То е свързано и със самата й същност – изображение на светци върху плочка. Обикновено е изработена от седеф, поставен в сребърна рамка, закачена за врата с няколко верижки по които се редуват кръстове и пелмети.
Куната се е разпространила из нашите зами благодарение на богатите български търговци, които пътували до далечен Йерусалим. Те внасяли куните от Божи гроб, а българските занаятчии им правели побългарени реплики с изображения на местни светци. Функцията на куната също била да предпазва собственика от беди и зли очи. Тя се носела по християнските празници, за да се засилва действието на иконата й. Поставяла се върху гърдите, близо до сърцето, където магическите й свойства се усилват в пъти. В такъв ден този, който я носел можел да си пожелае нещо с надеждата, че магическата сила на украшението ще му помогне.
Дали, за да я предпазва от зли духове, да й помага в трудни моменти, или просто да я краси, българката е съумяла да се възползва от ползотворните сили на накитите. Те са не само отличителен белег на нейната женственост, но и мощно оръжие в живота й. Вярата в силите му й позволила да има увереност и да върви гордо напред.
снимки: haskovo.net
Add comment