Кръстът – “дърво” на живота

Християнската църква е посветила четири големи празника на Светия кръст. Един от тях е Кръстовден, 14 септември. На този ден през далечната 326 г., майката на император Константин царица Елена, минавайки по светите места в Палестина, открива Кръста на Голгота, вълшебен и животворящ. Християнският свят разказва чудни легенди за смайващата му целебна сила. А народът ни пази за кръста своя, още по-древна легенда. Някога Бог създал земята и легнал да си почине. Видял това дяволът, завидял и решил да го удави, докато спи. Понесъл го на изток, а водата започнала да се отдръпва пред него и сушата да расте. После го носил на юг, после – на запад. По всички посоки опитал да достигне водата, но земята винаги растяла, а океанът се свивал. Така чрез кръста, който направил в четирите световни посоки, Господ благословил земята и тя станала такава, каквато е днес.

За българина Кръстовден е ден разделен.

Когато слънцето пътува по небето през годината (нашият народ е бил убеден, че небесното светило прави точно това), то мени пътя си. На Гергьовден стига до междата, от която започва пътят към лятото. На Кръстовден стига междата, откъдето започва пътят към зимата. Четиринадесети септември стои по средата и дава знак, че хубавите дни изтичат и трябва да се приготвим за приближаващите се студ и мраз. Ако досега на десет оки кал е стигало едно слънце, съвсем скоро на една ока кал няма да стигнат и десет слънца. Да използваме слънцето, докато можем, казва тази приказка, и народът ни практично си я припомня на Кръстовден. Смята се, че “денят и нощта се кръстосват”, тоест стават равни.
Приема се за тежък празник и задължително се почита – без работа и при строг пост. Не се яде червено. В църквата раздават китки за здраве, които се пазят за лек. Със светената вода се замесва нов квас.
Празнуват народните лечители, които лекуват изкълчено и навехнато.
На 14 септември започва да се бере гроздето, затова на този ден му казват и Гроздоберник. Връзката с гроздето му придава нов смисъл – на едно първо и все по-настойчиво поглеждане към заслужения отдих и спокойствие на зимата, в която искрящата топлина на виното ще отлива умората от летния труд и ще отваря сили за ново лято и за нов труд. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон.

Кръстът – „дърво на живота”

Кръстът е един от най-разпространените символи в митологичните и религиозните системи. Възприема се най-често като геометрично описание на световното дърво и на човека, символизира живот, плодородие, единство на дух и материя. У асирийци, перси и картагенци, по-късно и римляни, е известен като средство за мъчение. По времето на Христа е образ на мъчението и смъртта. На смърт са разпъвани разбойниците и робите. За да бъде унизен, Христос е разпънат между двама разбойници. На кръста той приема мъченическия венец. В началото християнската символика предпочита като свои любими символи рибата, агнето, котвата, избягва кръста като спомен за кръстните мъки на Спасителя. Едва по-късно, когато император Константин Велики побеждава с помощта на кръста, той постепенно се налага като символ на надеждите на вярващите, на Божията сила, като знак на християнството. Константин Велики отменя наказанието чрез разпъване на кръст, защото след разпятието Христово той е свещен. Става знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.
Обърнатият кръст е символ на Адам, чието падение обръща свещения първоначален ред. Вертикалната страна е символ на божественото у Христа, хоризонталната – на човешкото. Чрез кръста се надвива смъртта, затова се нарича “дърво на живота”, “честно дърво”, “животворящ кръст”, “дърво на безсмъртието”. Смята се за защитно средство срещу всякакви злини и врагове.

Кръщението е едно от седемте тайнства

на християнството. То е едновременно и акт на приобщаване към нормите и знаците на човешката култура, и акт на пречистване. То е преход от природа към култура, от мрак към светлина. Само кръстеният човек може да бъде осиновен, венчан, опяван, да му се отслужва литургия. Името отделя човек от света на безличното, създава първо условие да се превърне той в личност. До деня на кръщението името се пази в тайна за предпазване от уроки и всякакви зли сили.
Некръстеното дете “не е чисто”, “Господ не го пази”. Толкова по-наложителна става неговата закрила, ако детето е слабо и болнаво. Тогава кръщението трябва да стане особено бързо. Докато не е кръстено, то плаче повече, защото няма име. Кръстеният човек е защитен и сам може да бъде защитник. До родилката постоянно трябва да има някой кръстен човек, който я пази само със силата на кръщението, която притежава.
Детето се кръщава една-две седмици след раждането, до 40 ден, в неделя или на някой голям празник. Не е редно голям празник да мине и да не е кръстено. Това се възприема като неуважение към светеца и съответно може да се очаква и неговият гняв. Кръщение не се прави по време на пости и през Мръсните дни, когато “водата е още некръстена и не е чиста”. Петък също се приема за тежък, лош ден и не става за кръщение. Кръстницата меси питата за кръщаване. Свещеникът потапя малкото в купела с вода, намазва го с миро и го благославя.

Потапянето във вода също символизира прехода на детето.

Водата е границата, през която то минава от света на природата, на хаоса и го поставя в подредения свят, към човешкото общество и култура. Водата очиства детето. Преди кръщението и то, и майка му се считат за “нечисти”. Защото са се допрели до друг свят, отвъден, непознат и неподвластен на човешкия ред, защото са били в него, прекрачвали са от другата страна и носят белег за това. Символ на новия момент и очистването има и бялото, ново и чисто платно, в което кръстницата увива детето след потапянето.
Докато детето е в църквата с кръстника, майката остава вкъщи (ако не са минали 40 дни от раждането) и върши всякаква работа, чисти, чете, шие – да е работно, учено, сръчно и пъргаво. Тя е символично отделена от малкото, на което му предстои да измине дълъг и важен път – от царството на небитието в царството на истинските земни люде, на техните правила, норми, обичаи. След ритуала в храма кръстниците пристигат у дома с две големи, запалени свещи.
Когато кръстникът донася детето след църква, той го оставя първо на плуга или на стана, за да е работно. Всичко, което символизира работа, може да има същия магически благослов. После го слага в люлката му и оставя пари. То вече може да се оставя само, вече си има свой ангел хранител.
Кръстникът трябва да подари на детенцето повой и комплект дрешки. Без този дар ритуалът е незавършен. Може да подари дори дрехи, с които да се ожени кръщелничето. Смята се, че ако детето не бъде облечено от духовния си баща, ще стои голо пред Господ.