Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Траките са най-старото население по нашите земи, носители на уникална и богата култура. Казанлъшката котловина е един от районите с най-висока концентрация на археологически паметници, свидетелстващи за техния бит, обичаи, религия и общество.
Проученият през 40-тe и 50-те години на ХХ в. тракийски град Севтополис дава ценна научна информация за живота на тракийското население от елинистическата епоха, а изследваните над 20 гробници попълват познанията за религиозните им представи и вярвания. Изградени в периода V- ІІІ в. пр. Хр., те впечатляват с разнообразието на планови решения, строителна техника, монументална архитектура и стенописна украса.За тракийското наследство в района се грижи Историческият музей “Искра” в Казанлък, който е сред най-старите, най-богатите и най-известните музеи в България.
В зала трезор на музея са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове-гробници в региона, включително уникалния златен венец на Севт III.
Първият български паметник под егидата на ЮНЕСКО е Казанлъшката гробница от края на IV век пр. Хр. Световната си известност дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера.
В могилата Оструша близо до гр. Шипка през 1993 г. е открит най-големият дотогава представителен гробнично-култов комплекс с 6 помещения на площ от 100 кв. м, датиращ от IV в. пр. Хр. Една от камерите е запазена. Вдълбана е в гранитни блокове от 60 т.
Шедьовър на тракийската архитектура е храмът в могила Шушманец от V в. пр. Хр. Централното помещение е кръгло с купол, поддържан от красива бяла колона с дорийски капител. От диска над него излизат радиално блокове, които символизират слънчеви лъчи.
През втората половина на V в. пр. Хр., от прецизно обработени каменни блокове е изграден представителен монументален храм в могила Голяма Косматка. Той има впечатляваща фасада, необикновено дълъг 13-метров коридор, три просторни помещения. В първото е принесен в жертва кон. Следващото е кръгло и е покрито с купол. Третата камера е издялана в огромен гранитен блок с моделирано погребално ложе и двускатно покритие, така че да наподобява саркофаг. Дълго време съоръжението е използвано за храм, в който в самото начало на III в. пр. Хр. е погребан тракийски владетел, вероятно Севт III.
В могилата на Грифоните /IV в.пр.Хр./ е проучена гробница с представителна фасада с украса от два пиластъра и релефен фронтон. Входовете към преддверието и куполната камера са се затваряли с двукрилни каменни врати. Кръглата камера е покрита от изящно построен купол. Срещу входа й е разположено ложе, пред което има стъпало от каменен блок с моделирани лъскави лапи.
Гробницата в могила Хелвеция от средата на IV в пр. Хр. се състои от дълъг и широк коридор, преддверие и камера. Стените и подът и на двете помещения са измазани с фина бяла хоросанова мазилка. Върху нея са нанесени хоризонтални и вертикални жлебове, сякаш стената е изградена от големи мраморни блокове.
В могила Светица е разкрит зидан гроб, в който е извършено погребение на представител на тракийската аристокрация от V в. пр. Хр. – един от най-ранните и най-богати гробове откривани в Долината на тракийските владетели. Положен е с пълен комплект въоръжение. Най-впечатляващият предмет от погребалния инвентар е златната маска, положена върху лицето на починалия. Изработена е от масивна златна пластина с тегло 673 гр. Предадени са индивидуални черти. Традицията за поставяне на погребални златни маски датира още от бронзовата епоха, засвидетелствана в Микенските шахтови гробници, като най-популярната е т.н. Маска на Агамемнон.

Share Button