Млад родопчанин съхранява нечувани автентични песни

Четири автентични родопски песни видяха “бял свят”, съхранени от сърцат българин.

Рафаел Боболев от доспатското село Барутин, закърмен от малък с родопската музика, усилено изучава миналото на родния си край. За всяко нещо си прави записки. В тетрадките, които е изписал, вече са запаметени десетки песни и всички е разучил. Мечтата му е те бъдат чути от хората, а не да си отидат с възрастните и да бъдат забравени от идващото поколение. Избрал е своето призвание: „Искам да съм полезен на моя роден край, обичам го и се надявам да оставя нещо от себе си”, казва той.
Репертоарът на Рафаел е огромен за неговите едва 24 години. Израснал в трудолюбиво родопско семейство с баща учител и майка кулинар, младият мъж открил случайно таланта си. Сега е убеден, че той ще му помогне, за да остави за идното поколение историята на родния си край.

През 2011 година участвал в конкурса “Орфеево изворче”. Там спечелил златен медал. В края на миналата година взел участие отново в същия конкурс, чийто домакин бил Калофер. И също спечелил златен медал, както и награда за автентично и оригинално изпълнение. Рафаел е поканен да направи запис в Българското национално радио, което довело до запис на четири хубави, автентични, нечувани и неизпявани за българската аудитория песни: “Добре ми дойде, юначе”, “Заплакала Стара планина”, “Руске ле, моме” и “Малка мома”.

След тази случайна намеса на съдбата, желанието на Рафаел Боболев е да работи в сферата на културата, да развива българските традиции, обичаи за да се запазят корените за бъдещето. “Държава без традиции и обичаи се разпада”.
За родния си край Рафаел казва, че винаги е бил обитаван, благодатен, с дълбока история. „С думи не може да се опише, трябва да се види и усети. Но най-голямото богатство на края са самите хора”, допълва още момчето.

Сега Рафи, освен че е общински служител, е и ръководител на школа за народни танци в Доспат. Мечтата му е младите да се върнат по родните места и да се спре с обезлюдяването на селата и малките градове. Младият мъж има брат, две години по-малък то него. И той като много от приятелите му е решил да търси щастието си в чужбина и е заминал в странство да работи. Това е и най-голямата болка на Рафаел. Затова мечтата му е: „Да си пожелаем да видим България в друга светлина. Да стане по-успяла държава и по-уютна и привлекателна за хората”.