Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

 

Българските земи не престават да ни изненадват с нови и вълнуващи открития, които ни информират за отминали събития, за древни вярвания и култове. Такъв е случаят с култовата керамика на тракийското племе беси, която разказва, макар и само чрез символите си, за вярванията на този древен народ в Бога Слънце. За да научим повече за уникалните находки, за траките-беси и за вярванията им се обърнахме към д-р Димитър Байраков, уредник на фонд “Археология” в Историческия музей на град Велинград, археолог и участник в редица археологически разкопки. От известно време археологът води проучвания в района на Северозападните Родопи. Според него въпросите около ролята, която са играели в древността тези вътрешно-тракийски земи, не са достатъчно изяснени както по отношение на търговията с околните племена и народи, така и при преноса на идеи от и към тях. Едни от първите изследователи на Западните Родопите свързват района и в частност Чепинската котловина (околностите на Велинград), с тракийския царско-жречески род на бесите.

 

Кои са бесите?

 Тракийският род на бесите, редом с този на одрисите, се откроявал по популярност и слава сред древногръцките автори. Може би най-интригуващо е описанието, което прави древногръцкият историк Херодот:

“Сатрите (бел. ред. – племето, от което произлиза родът на бесите), доколкото знам, още не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и до сега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг и са отлични войни. Те притежават прорицалището на Дионис; прорицалището се намира в най-високата част на планината; измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите, жрица дава прорицанията точно като в Делфи – няма нищо по-различно.”

Из „История” на Херодот

 Няколко века по-късно римският автор Дион Касий (150-235 г.) споменава бесите във връзка с отнетото от тях светилище на Дионис, което било дадено на одрисите. Този чисто политически акт едва не коствал загубата на цяла Тракия, която е увлечена във въстание, водено от беския жрец Вологез. След кървавото му потушаване обаче, бесите все по-рядко се споменават в изворите.

 

Вярата в Бога Слънце

“Освен изключителни войни, бесите били и силно религиозен народ, почитащ вечно възраждащия се единствен бог – Слънцето”, пояснява д-р Димитър Байраков. Според него тази почит археологически е засвидетелствана най-вече в керамиката на бесите. Тя е открита за първи път на крепостта Цепина (Чепинско, Велинград) и затова носи названието „тракийска култова керамика от група Цепина”, но се среща и на други места из Северозападните Родопи. Керамиката е с украса от различни геометрични фигури, сред които са свастика, спирала, фалос. Срещат се също и отделни човешки фигури или цели процесии, изобразяващи обредни практики. Всички тези символи се срещат в изображения и украси и при други древни култури, разпростиращи се в земите между древните Индия и Египет. Те обикновено се свързват с почитта към Бога Слънце и затова са наричани соларни (слънчеви) знаци. Смисълът им е свързан с цикличната проява на соларното божество, което носи плодородие и е гарант за живот и благосъстояние.

 

  • Свастика – свастиката символизира слънцето или времето като създаване и разрушение на света. Една от хипотезите за разтълкуване на символа е, че четирите му рамене представляват Вселената в спиралната галактика на Млечния път.
  • Спирала – свързва се с цикъла живот-смърт-прераждане. В древността е символизирала слънцето, защото се е вярвало, че то се ражда всяка сутрин и умира вечерта, за да се прероди отново на сутринта.
  • Фалос – фалосът е свързан с плодовитостта, виталността и затова е сред символите на слънчевия бог.

 

Без съмнение, керамичните съдове, така богато украсени с множество подобни слънчеви символи, следвайки определена иконография, са използвани за целите на слънчевия култ. Този култ е свързан с бог, чието име не е записано на тракийски, но със сигурност е с изявени соларни черти. Според Херодот, траките почитали Арес, Дионис и Артемида, а царете им – Хермес. От тези божества Дионис има най-много характеристики, доближаващи се до слънчевото божество на траките-беси. Той е познат на елините като оргически бог на виното, на веселието, но и на възраждащата се и умираща природа. Освен това самият Херодот казва, че жреците на траките-беси са “притежавали” светилището на Дионис, което се е намирало “в най-високата част на планината”.

Светилището на Дионис все още не е открито, но много учени смятат, че то се е намирало точно в планинския район около днешен Велинград. Появата на уникалната по рода си култовата керамика по тези места потвърждава това твърдение. Изрисуваните със слънчеви знаци керамични съдове вероятно са използвани от самите жреци на траките-беси по време на ритуалите им в чест на слънчевото божество в това светилище. Всяко от изображенията върху керамиката може да се разглежда като пожелание за плодородие и благосъстояние, отправено към Слънцето. Съдовете са служили не само за поднасяне на различните видове дарове във формата на храна и напитки, но и за своеобразна комуникация с божеството. Керамиката може да се смята за уникална по рода си и за един от основните отличителни белези на материалната и духовна култура на жреците на Бога Слънце – траките беси.  

Откриването на тази уникална по рода си керамика и свързването й с древните култови практики на тракийското племе беси свидетелства, за пореден път, че древните народи, населявали земите ни са почитали Бога Слънце.

 

Share Button