Един от най-интересните български зимни празници, запазен от древността, е карнавалът, Кукерите. Този празник, както и много други, носи остатъци от езическо време, които християнството, въпреки многобройните си опити, не е успяло да заличи. Той се среща в различни варианти из целия Балкански полуостров. В Източна Тракия, където обичаят е най-добре запазен, ги наричат кукери, на други места – старци, в Кюстендилско са известни като джамалари, в Гърция – калугери и т.н.
Произходът на карнавала трябва да се търси в някогашните празненства в чест на тракийския бог Дионис. Тези тържества са важни и за това, че са послужили за начало на театралните представления.
Участниците в шествието
Кукерското шествие е истински карнавал, в него се срещат различни персонажи – Кукер, Цар, Царица, Булка, Младоженец, Баба, Доктор, Магаре, Мечка, Бръснар, Ваксаджия, Циганин, Поп и т.н., а от по-ново време и Полицай. Персонажите се менят според традицията на селото, но във всяка къща очакват с нетърпение групата да мине и да донесе здраве и берекет. Когато кукерските чанове зазвънят, а тъпаните на придружаващите ги музиканти забият, адреналинът се покачва и настава всеобща веселба. Въпреки големия, вледеняващ студ, обичаен за месец януари, когато обикновено се изпълнява ритуала, шествието тръгва рано сутринта, за да може да обходи всички къщи.
По традиция участват само мъже, но все повече се срещат и жени, които играят различни мъжки роли. Празникът започва със символичното “раждане” на главния Кукер или неговото обличане. “Раждането” на Кукера съответства на обновяването на природата и трябва да се извършва в затворено пространство, пещера, която символизира утробата на майката-земя. Действителното обличане на Кукера се извършва в селската кръчма само от мъже, които са сред старейшините на селото. Те зашиват с конопени конци седем овчи кожи – по една цяла на ръцете и краката, по една за гърдите и гърба, както и една последна за шапката (маската) на главата. Най-вероятно кожите въплъщават идеята за тракийския бог Дионис, който е разкъсан на седем части от титаните и възкръсва след като Аполон ги събира отново.
След зашиването на кожите кръстът на Кукера е опасан с въже, на което са захванати хлопки. Те са задължително от бик и са единственият звук, издаван от Кукера, тъй като той през цялото време не говори. В предната част на въжето е завързан дървен фалос, боядисан в червено. Червеният цвят е символ на плодородието и трябва да присъства задължително. Лицето и ръцете на Кукера са начернени с катран, с пепел от ръжена слама, смесена с олио. Черното, за разлика от червеното, символизира лошото, хаоса, смъртта, но и неговото присъствие е необходимо, за да има равновесие на Земята.
След обреда, по традиция, кожите от облеклото на Кукера се разхвърлят по нивите или се изхвърлят на бунище. Фалосът също се хвърля на нива или се пуска в торбата на мъж, чиято жена е бездетна.
Начало и край на шествието
Обиколката на селото от Кукера и свитата му се извършва винаги в посока изток – север – запад – юг.
Домакините посрещат групата пред вратата, поднасяйки храна и вино. По време на посещението всички персонажи вършат “работата си” наопаки – Момата “чисти”, т.е. разхвърля къщата, Бръснарят “бръсне”, Ваксаджията “лъска” обувки, Циганинът “поправя” и т.н. Всичко се върши обаче наобратно и стопанинът на къщата трябва по-скоро да предотврати белите на гостите си. Прави го като откупува всичко извършено. Стопанинът не се сърди, защото доброто и лошото са необходими за космогоничното начало. Лошото, “белите”, засяга само личното имущество, докато доброто е всеобщо, отнася се за целия свят.
Обиколката на домове приключва в южната част на селото, откъдето групата се отправя към площада. Там започва втората част от карнавала и цялото село се е събрало, за да наблюдава разиграваните сценки. Сценарият се мени, според селото и участващите персонажи, но смисълът и финалът са винаги едни и същи. В повечето села Кукерът (Царят) и Бабата (Царицата) се съвокупляват върху кола или на земята. Бабата (Царицата) е не само негова жена, но и майка, тя е централен персонаж в обреда и вероятно се свързва с тракийската Богиня-майка. Резултатът от “съединяването” им е роденото от Бабата (Царицата) коте, кученце или кукла-бебе. Този акт има космогонично естество, тъй като чрез него се сливат мъжкото и женското начала.
Много често спектакълът продължава със символичната оран и сеитба на Кукера (Царя). След приключване на работата си Кукерът (Царя) сяда на стол край ралото и бива нагостен с питата на Бабата (Царицата). Докато отхапва от питата той е “тайно” завързан за ралото с въже. На третата си хапка бива дръпнат и пада на земята. Божеството е измамено, за да осигури плодородие на колектива. В края на представлението гръмва пушка и Кукерът (Царят) умира, но само, за да бъде съживен отново от Бабата. Понякога, преди нея, се появява и персонажът на Доктора, който се опитва да “съживи” Кукера, но винаги безуспешно. Това действие се изпълнява само, за да покаже, че Бабата (Царицата) е единствената, която може да го спаси. Тя повдига главата му към половия си орган. После ляга върху него и двамата се търкалят, имитирайки полов акт, а Кукерът неочаквано се изправя и заиграва за всеобща радост.
Според българският фолклорист проф. Михаил Арнаудов произходът на шествието, особено на формата му в Източна Тракия, трябва да се търси в древно Дионисиевата обредност. Драмата с убийството и възкресяването на Дионис, бракът между царицата и Дионис, танцът на сатирите, намират големи аналози с разигравания спектакъл от Кукерите. Черненето на лицето, носенето на кожи и фалоси също се срещат в древнотракийските ритуали. Народните традиции на нашите прадеди са били устроени главно в зависимост от стопанския календар на населението – първи посев, пускане на добитъка на паша, грижи за ниви и градини, радост от прибирането на реколтата, оздравяване на семе, добитък и хора от разни зли сили и стихии. Кукерското представление не е само карнавал, но и култова практика, свързана с календара, който бележи края на стар и началото на нов новогодишен цикъл. Правилното му изпълнение е гарант за световно плодородие и благоденствие.
Автор: Весела Атанасова
Кемпери под наем – марка RIMOR , основана 1978 година.
„Следвай желанията си“ с нашите нови кемпери!
Модел: RIMOR Horus – новата идея за движение!
Компактност, лекота на управление, невероятни и модерни дизайнерски и интериорни решения, с базово оборудване на FIAT.
Спорт, открития, приключения и туристически пътувания, БЕЗ граници!
—————————————————————————————————————–
Модел: Rimor Seal 98 Plus – Приятел, който винаги е готов да тръгне!
Модерни дизайнерски и интериорни решения, отделна баня и тоалетна, изключително голям багажник, с базово оборудване на FIAT.
Идеален при пътуване и почивка с домашен уют, лукс и комфорт!!
Кемпери под наем от „Кемпер рент Черга“,
тел.: 0898777324 и на FB: CamperRentCherga
Кемперите се фабрично нови и са оборудвани с всичко необходимо за гарантиране на удобство и конфорт. Атрактивни оферти за наем, без допълнителни такси.
Velina
Add comment