Крепост Овеч

Провадия е един от най-старите градове в Североизточна България. На двете плата източно от града, които сега се наричат Калето и Табиите и са в землището на село Добрина, през ІІІ век е построена великолепна крепост. Тя е издигната в период, в който зачестяват варварските нашествия от север.

Изграждането на твърдината на това място не е случайно. Тя има стратегически предимства и защитава пътищата, които преминават през дефилето на Провадийска река от Черно море към вътрешността и от поречието на Дунав на юг през сравнително ниските старопланински проходи за Адрианопол (Одрин) и Константинопол.

Най-старото известно име на крепостта е гръцко – Проват. Българите я наричат Овеч, а османските турци – Таш хисар (каменна крепост). Археологическите проучвания доказват, че укреплението се използва от ІІІ до началните десетилетия на VІІ век и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ век. Овеч е населяван от траки, римляни, византийци, славяни, българи, турци. Крепостта е свързана с движението на цар Ивайло, османското нашествие, Въстанието на Константин и Фружин, походът на краля на Полша и Унгария Владислав ІІІ Ягело. Градът е икономически, административен, военен и духовен център на региона.

Отвесните скали, върху които е разположена крепостта, спомагат тя да бъде трудно превземаема. Достъпът до нея се извърша от три места. От изток, откъм Добринския дол, има останки от подход, изсечен в скалите. Той е бил затварян с три порти. Подобно каменно стълбище има и от запад, откъм Провадия. То е охранявано от кула, чиито останки личат до наши дни. Най-важният вход е от север. Тук Калето се свързва чрез тесен скален провлак със съседното плато Табиите. Неизвестно кога, в скалите е изсечена просека с дължина 8,60 и дълбочина 4 м. Според архитект Марта Петрова, главният вход е затварян с двукрила порта, широка 2,70 и висока 3,20 м. Над входа се е издигала голяма правоъгълна кула. Между двете плата е имало дървен мост, който е съединявал двете плата и е давал възможност до Овеч да се придвижват каруци.

Сериозна грижа за гарнизона на крепостта е снабдяването с вода. На много места в скалите са издълбани големи резервоари – щерни за събиране на дъждовна и снежна вода. За да се достигне до водоносен пласт е издълбан уникален кладенец с дълбочина 79 м. По източния скален венец на Калето са изсечени множество помещения, доизградени с дървен материал. Вероятно те са служели за жилища на гарнизона. На много места на платото се очертават снишени и издигнати места с правоъгълна форма – това са някогашните постройки. В резултат от проведените археологически проучвания, които продължават и в наши дни, са разкрити основи на жилищни и стопански сгради, руини от три църкви, средновековни надписи и рисунки, много предмети от бита, оръжия и др.

Най-голямата църква е известна под като митрополитска. Нейните останки се намират в северната част на крепостта, в близост до главната порта. Основите и са изсечени в скалите. Тя е с дължина 18 и ширина 14 м. Била е изградена от каменни блокове и пояси от тухли. Вътрешните и стени са били изрисувани със стенописи. Дъждовната вода от покрива на църквата се е стичала по специални улеи до издълбана в скалата щерна с дълбочина 5 и ширина 3 м. В църквата и около нея в скалите са изсечени общо десет гроба, покрити с каменни плочи. В един от тях е намерен златен пръстен с изображение на орел. При проучването е открит и каменен печат-матрица със съкращение на титлата митрополит. От Бориловия синодик и житието на Теодосий Търновски е известно, че през ХІV век Овеч е център на митрополия.
Другите две църкви в твърдината са с по-малки размери. Запазени са част от стените им на височина 1 м, а основите им са с дълбочина 2-3 м. Според Ара Маргос трите храма са съществували през ХІІІ–ХІV век.

На различни места в крепостта, върху скална основа, личат следи от коловози. Те маркират старите улици на Овеч. На платото Табиите са проучени т. нар. “Калугерски дупки”. Според Ара Маргос, който ги изследва чрез редовни археологически разкопки, това са гробници от времето на ранното християнство – втората половина на ІV-V век. Те са изсечени в скалите откъм Добрина (27 броя) и Провадия (3 броя) камери, в които са били извършвани погребения чрез трупополагане.

След като границите на Османската империя са изместени далеч на север, а артилерията навлиза масово на въоръжение, в края на ХVІІ век провадийската крепост е изоставена. Каменния материал от нейните укрепителни съоръжения и сгради е използван за строежи в Провадия, Добрина и вероятно други близки селища. Обрушените руини на твърдината продължават да напомнят за славното и минало.