Козлодуй – древен и млад

На брега на река Дунав, в обятията на плодородната Златия, тихо е разгърнал красотата си град Козлодуй. Дали името му означава „нисък дол” или „ъгъл на ледовете” може би никога няма да разберем, но там – сред обширните зелени полета на равнината, жаркото слънце и тайнствената жива река, той разказва своята история – на древно селище и млад град.
По Козлодуйския бряг, този свиден кът на родната земя, още отекват стъпките на поета-революционер Христо Ботев и четата му. На 17 май 1876 г. истински мъже слизат тук от парахода „Радецки”, коленичат и целуват земята, както се целува ръката на майка, с думите: „Братя, тази е земята, в която сме се родили! Тази е земята, за която ще измрем!” Думите са прости, целта – велика, а подвигът – безсмъртен. И до днес на 27 май пред паметника с барелеф на Христо Ботев с тържествена заря-проверка скланяме глава пред саможертвата на достойния българин и неговите последователи, а на 28-я ден на май след зазоряване стотици родолюбци от цялата страна поемат „по стъпките на Ботевата чета” към Балкана.
А там, до „тиха бяла Дунава”, гордо стои „Радецки”. Построен изцяло с дарения на 1 200 000 деца, които със завиден ентусиазъм и упоритост събират вторични суровини и дават спечелените стотинки за построяването му, „Радецки” е единственият плаващ музей на Балканите, един от 100-те национални туристически обекта в България.
Земята на Козлодуй помни времената на императора Тиберий, когато се гради Долнодунавския път. Той отвежда до „Августа” (край с. Хърлец) – крепостта, превърната от император Юстиниан в недосегаема. Построена според традициите на миналите времена – строга, здрава, симетрична, от юг я ограждали високите брегове на Огоста, от изток и север – непроходимо блато. Някога достолепно укрепление по границата на Римската империя, днес крепостта е намерила покой сред живописната природа на Дунавската равнина.
Стъпките на Аспаруховите българи ехтят по Аспаруховия вал – от Килер баир, та чак до Хайредин. Зидът, строен в края на VII век, дълъг цели 32 км и висок повече от 2 метра, е граден здраво и твърдо, да пази своето и спира врага.
Будни българи и вярващи християни в с. Бутан строят през 1860-1868 г. скромна сграда, но на два ката – на първия етаж децата се учат на четмо и писмо, а на втория – отправят поглед към Бога. Храмът „Св. Възнесение” е единствената двуетажна църква в България със специфичен, изнесен олтар и една от малкото неманастирски църкви с три камбани.
С неугасваща вяра събират козлодуйци дарения и през 1914 г. на мястото на малката църквичка с дървено клепало издигат храма „Св. Троица” – обявен за архитектурно-художествен паметник, с уникална дърворезба по иконостаса, проскинетарията и архиерейския трон.
Щедра е Златията, Дунавът царствено тече, а край него се редят прелестни места за отмора и развлечение.. В обширния Ботев парк можеш да се насладиш на красивите панорамни гледки, да наблюдаваш богатото разнообразие от редки птици, да седнеш с приятели в кътовете за отдих, да повървиш по екопътеките, с въдица в ръка да се отправиш към остров Козлодуй – втория по големина български остров на река Дунав, или пък край богатите води на р. Огоста.